Росен Минев
ПРЕДАНИЕ
за основаването на град Русе

Росен Минев

/За простота на изложението датите са дадени по съвременното летоброене, а всички мерки, теглилки, географски названия и титли са осъвременени/.

Боилът Руси седеше на стъпалата, които слизаха от замъка към Дунава. Реката спокойно влачеше бистрите си води към морето. Топлият камък приятно отпускаше уморените му мишци. Беше само по риза. Извадил късия меч от ножницата, той машинално го лъскаше с парче грапава кожа, от което блестящото острие мяташе къси мълнии.

Следобедното слънце на късното лято слизаше вече ниско над левия бряг и разстилаше по къдравата водна повърхност огнена пътека. Отсреща остров Рама тънеше в омара. През пищната зеленина надничаха кулите на замъка на дъщеря му Гюргя.

Деца играеха на брега току под него-пищяха, скачаха в топлата вода, плискаха се, плуваха.

Един стражеви кораб излезе на весла от пристанището, което се намираше в закътания залив, където се вливаше Ломът, и пое нагоре, срещу течението. Вятърът напълни платната и гребците вдигнаха лопатите.

Няколко рибарски лодки бяха застинали посред Дунава.

Широко и тромаво корабче, очевидно търговско, приближаваше пристанището на Гюргя.

Долу, вдясно, подранили посетители се насочваха към кръчмата на Баба Руска.

От кулата високо зад гърба му кратко, и стори му се-тревожно-протръби рог.

Руси бавно вкара меча в ножницата и стана. Тихият ветрец разроши тройния му чумбас. Шпорите му леко издрънчаха.

По пътя от към Жълтия рид се чу все по-засилващо се чаткане на копита.

Боилът се насочи към южната врата на крепостта.

След него, безшумно, като сянка, потегли оръженосецът му Борис, Беше среден на ръст. В прости кожени дрехи, без украшения. Гологлав. С меки ботуши. Въоръжен с тежка сабя, аркан, лък и стрели. В походката му се долавяха движенията на рис.

Конят беше едър, охранен. Черната му, лъскава козина, блестеше от пот. От седлото скочи младеж. Някъде около два метра. Въоръжен до зъби.Поздрави боила.Свали чула, навит зад седлото, и наметна коня-стояха в сянката на замъка и ставаше хладно.

Боилът се обърна, без да бърза, и влезе. Млад коняр поведе коня към обора.

Минаха по ходници, стълбища. Излязоха на тераса, която гледаше към Дунава. Стражът, надвесен над зъберите, отдаде чест и изчезна.

Безшумно влезе млада жена. Остави на масата стомна с изстуден кумис и две чаши, и се оттегли.

- Докладвай, Чепа!

Беше годината на Свинята от кръговрата Земя/21 г. пр. Хр./.

Боилът Руси управляваше замъка и селището около него, както и околността, от името на Великия кан на загиналата вече Велика Хунорска империя.

Работата се състоеше в следното: Още до времето на великия Мотун империята, чиито западни граници достигнаха дo р. Дон, беше изпратила експедиционен корпус, който да бъде предна стража при бъдещите войни за завладяване бреговете на Среда земно море. Отрядът, който се състоеше не само от бойци, но и от жени, деца и старци, превзе, почти без бой, Загоре/Трансилвания/.

Поради редица причини Империята тръгна към залез. Хуно-българите заседнаха зад заснежените вериги на Карпатите и зачакаха по-добри дни. Загоре приличаше на остров всред бурно море, кипящо от племена и народи, които се биеха помежду си и непрекъснато се движеха без никаква видима причина. На всичко отгоре от запад и юг се надигаше зловещата сянка на неясната, все още, римска заплаха.

С южните съседи-даки и гети-българите поддържаха приятелски отношения: търгуваха, женеха се, помагаха си.

Двадесет и пет години преди описваните събития боилът-Наместник на Великия кан, изпрати отряд: мъже и жени под началството на боила Руси на разузнаване на юг.Задачата им беше да следят движението на римляните.

Руси осигури гърба си, като остави хора на острова, който той нарече Рама/по името на индийския герой, който много му беше допаднал при странствуванията му из Индия/, прескочи Дунава и установи предмостие до устието на река Лом.

По-късно българите издигнаха на Рама замък, който Руси повери на дъщеря си-огнената Гюргя. Гюргя беше истинска сприя красавица, нещо средно между русалка, самодива и змеица.

На десния бряг, току срещу Рама, вещите в бой и мирен труд хора построиха малка, но здрава каменна крепост и добре защитено пристанище. В равното, затворено от двете реки и околните хълмове, изникнаха хубави къщи всред просторни дворове, потънали в цветя, лозници и плодни дървета. На Жълтия рид бдяха бойците от Златната /Жълтата/ Орда. В североизточната част на равнината имаше голяма могила, на която от панти века живееха гети. Край нея течеше буен поток, който се вливаше в Дунава. Потокът идеше от юг, от хълмовете, на които чичото на Руси, Гено, беше разположил стопанството си. Чичото отглеждаше всякакви птици, животни, пчели, зеленчуци и овощки. Но голямата му гордост бяха породистите коне и разкошните лозя, от които той приготвяше великолепно вино и вареше страхотна ракия. Всъщност, :той беше главният доставчик на кръчмата на Баба Руска.

А кръчмата на Баба Руска беше нещо много особено.

Не че селището беше много голямо. То даже трудно можеше да се нарече град. Но тук се кръстосваха пътищата от Изток и Запад, от (Север и Юг. То беше една от спирките на Великия Копринен път. Постоянно пристигаха кораби по реката, постоянно потегляха кервани от и към Карпатите и Бяло море. Звучаха гласове на много езици, срещаха се хора с различни облекла и всякакъв цвят на кожата.

И в центъра на цялото гъмжило беше Кръчмата и нейната величествена стопанка.

Властта на боила Руси се простираше далеч зад стените на замъка:по равнините на изток и запад и най-вече на юг, в естественото надземие на градчето-Долината на Ломовете, където Бог беше изсипал щедро всички свои дарове, и където действителността беше приказна, а приказките-действителност.

Руси не налагаше властта си на никого. Хората: българи, гети, кробизи-просто я признаваха. Те бяха свободни хора. Руси уважаваше свободата им и я пазеше. А те го почитаха к му се подчиняваха.

В малкия-град-държава на боила Руси цареше благополучие и ред.

Припадна модра вечер. От реката повея хлад. Една по една, на небето блясваха едри звезди.

От към кръчмата на Баба Руска долиташе гълчава. Самата кръчма се състоеше от просторна каменна постройка на един кат и обширен двор, надвесен току над Дунава. Под, тежки лозници с нависнали гроздове бяха разположени здрави дървени маси, столове и вейки* Вътре, в дъното на голямата зала, се виждаше необятна печка, в която денонощно, зиме и лете, гореше огън. Върху нея димяха, къкреха и вдигаха пара безброй тави, котлета, купи и казани. Около тях важно, с едва доловими движения, шетаха няколко млади мъже и жени, въоръжени с лъжици, черпаци и други странни сечива.

Носеха се ухания на невъобразимо вкусни неща. В залата беше приятно хладно. Всичко блестеше от чистота. Край масите тичаха пъргави момчета и момичета. Поръчките се изпълняваха мигновено.

Кръчмата постепенно се пълнеше е гладни и жадни хора; земеделци, воини, търговци, занаятчии, рибари, рекари, каруцари, хамали.* Но тук, в Кръчмата, всички бяха равни. Бяха времена, когато за българите човекът беше Човек, независимо от произхода му, а уважението към него зависеше единствено от неговите лични качества.

Знаменитата кухня на Руска беше предимно местна, но имаше и ястия и питиета от далечни страни. * В това горещо време вървеше главно пиво, което корабите донасяха от северозапад.

Плащаха с всякакви български стилънси, македонски тетрадрахми, тракийски диоболи, гръцки драхмиг персийски дарейки, римски денари...Мед, бронз, сребро, злато...

Няколко яки момчета е бръснати глави и в кожени елечета нехайно се разхождаха из кръчмата. В кръчмата на Баба Руска пияници и скандали не се допускаха. *

Група пътуващи музиканти-кробизи свиреха на цафари нежна мелодия и тихо припяваха.

Някак незабелязано, сякаш се уплътни от светлината на фенерите, в залата се появи Баба Руска. Приглушените разговори стихнаха; очите на хората я следваха с възхищение и респект .Руска бе жена в зряла възраст, висока, стройна, с буйна кестенява коса, мургава неотразима хубавица. Най-важно от всичко беше всепроникващият и поглед. Беше облечена в кожен панталон, ботуши за езда и бяла везана риза.

Стопанката плавно преминаваше между масите, разменяше е посетителите по някоя дума и шега.От цялото същество лъхаше спокойствие и достойнство.

Цяла вечер тя ту се появяваше всред гостите, ту изчезваше...

От време на време някой мъж току ставаше и излизаше***

Някои от тях изобщо не се връщаха...

Баба Руска беше сестра-близначка на боила Руси. Съпругът й-великанът Кубер-беше началник на Златната орда, която бдеше над селището от Жълтия рид. Челядта им бе многобройна-всеки беше поел пътя си: воини, рекари, занаятчии...

БОЙЛЪТ Руси вечеря с Чепа. Бяха само двамата и разговорът им продължи до късно. Малко преди полунощ. Чепа потегли на юг, а Руси се изкачи на главната кула и, облегнат на зъберите, впери поглед нагоре по реката.

Измина доста време. Захладя. Боилът сви едрите си рамене и навлече топла вълнена дреха.

На запад една звезда слезе от небето и запълзя по реката. Руси и Борис се спогледаха. Звездата ставаше все по-голяма и по-ярка. Не след дълго зави и изчезна в пристанището. Боилът слезте в кабинета си на трети кат. Едва седнал, и по стълбите се зачуха тежки стъпки. Стражът отвори вратата и в стаята влезна широкоплещест, вече не млад човек. От него лъхаше на вода, на чайки ш на нещо неуловимо, по което всеки опитен човек би познал потомствения рекар. Боилът Бисер Вер/Змеят/ беше началник на речните войски. Неговите кораби шетаха от устието на Дунава до Алпите. Беше плавал по Волга, Инд и Нил, пребродил беше Средиземно море и през океана бе достигнал до Балтийско море. Бисер не обичаше, твърде да разказва за приключенията си, но множеството белези от всякакви оръжия по цялото му тяло бяха по-красноречиви от каквито и да са думи. Змеят познаваше корабното дело и изкуството на войната е най-големи тънкости. Той знаеше голямата река като джоба си, а хората му бяха сърцати, опитни и добре обучени.

Докладът на Бисер Вер беше сбит, но обстоен. Пиха по чаша вино, след което Руси извика началника на крепостта-боила Тарим.

Заповедта беше кратка: Днес, в 9 часа, се свиква Съветът.

Боилът Руси се окъпа, след което се отдаде на кратък боен сън.

Както обикновено, стана в 6 часа, с Борис доплуваха до средата на реката, пиха чай от здравец, и мед и той се зае с всекидневните си задължения.

Да се каже, че боилът Руси е много рядък случай, е твърде меко. Това беше един необикновен човек. Беше роден в главния град на Загоре-Онгъл. Произлизаше от знатен род. Получи добро образование, включително-и във Висшето училище в града. Научи като роден тракийски и македонски езици, добре-гръцки и латински и сносно китайски и хинди. Владееше ръкопашния бой, беше точен стрелец и отличен джигит.

Вече пълнолетен-навършил 21 години-Руси се влюби. За пръв и единствен път. Алгара беше чудесно момиче-нежна като кошута и силна и храбра като черна пантера. Тя не беше безразлична към него, но той реши да я заслужи .Веднага, след като го посветиха в богатурско звание, той тръгна да пътешествува. И то не само, и не главно от любов към приключенията. Той искаше да се докаже като мъж-първо пред себе си, а след това-и пред хората.

Тръгна към Изгрев-Слънце-към Старата Родина. По суша и по вода, сам и с дружина, той преброди при черноморската степ, прехвърли Каменния пояс на Урал, през пек и мраз пресече южен Сибир, като се отклоняваше на лов в тайгата и стигна дори и до тундрата. Така той прекоси смалилата се вече Империя, която изживяваше последните си дни, и стигна до бреговете на Тихия океан. Много често трябваше да си проправя път с бой през враждебни племена, търпеше глад, жажда и лишения. Но никога не съжали, че тръгна, Руси гледаше. Света с широко отворени очи и го изучаваше. Свърна през Китай, пресече Тибет и слезе в Индия. Плува като моряк в Индийския океан, плениха го пирати в Персийския залив, избяга, пресече-едва жив-пустинята Голям Нефуд и стигна до Мъртво море. Намери евреите за твърде интересни-те непрекъснато водеха безкрайни религиозни спорове, недоволствуваха и се бунтуваха срещу властта. Няколко месеца се кри между тях, при един такъв бунт, който възникна уж от някаква философска разпра, а се оказа, че, всъщност, е за пари, римската стража го сгащи, осъдиха го но съкратената процедура и го изпратиха за гребец на един военен кораб. Но, преди да го приковат с вериги към пейката, един римски богаташ го видя, хареса го и реши да го прави гладиатор. Купи го и след едно продължително плаване през бурното по това време на годината Средиземно море той стъпи в Рим. Облякоха го с римски дрехи и понеже не бяха и чували за българи, го зачислиха към траките в едно училище за гладиатори. Там Руси не научи кой знае колко много. Гладиаторските битки бяха зрелищни и предназначени за забавление на скучаещите граждани. На няколко пъти Руси им показа истинско бойно изкуство, на което учителите му бяха пребити и посрамени. С това той си спелечели тяхната неприязън. За щяло и нещяло те започнаха да го тормозят и унижават, насъскваха срещу него и другарите му. На Руси започна да му писва. И веднъж, след поредното заяждане, той остави в безсъзнание хората от охраната складирани като дърва в караулното, и излезе на свобода. Близо месец скита из Субур всред най-голямата човешка измет, довлечена тук от цялото Средиземноморие. Най-носле се измъкна от "Вечния град" и за пръв път след близо година вдъхна волно въздух. Търсен и преследван, той се промъкваше на север към Алпите по-ловко от див звяр и най-после успя да стигне при свободните, все още, хелвети. С тяхна помощ достигна Дунава, а от там надолу, към Загоре, беше лесно.Наемаше се като рекар, като охрана, като хамалин, и накрая, весел като кукуряк, цъфна в Онгъл. Тъй, за пет години, Руси обиколи-пеш, на кон, на слон, на камила и бивол, на кораб, свободен и с верига-половината свят.

Алгара го чакаше. Вдигнаха сватба за чудо и приказ.

Ето, тогава, Наместникът на Загоре възложи на Руси Командването на Предния отряд.

Скоро се роди Гюргя,

Руси извършваше смели набези на юг от Дунава. Алгара беше неизменно с него.

При един такъв рейд Алгара беше тежко ранена. Умря в ръцете му.

Остана му само едногодишната Гюргя и Дългът.

Тежката загуба не озлоби Руси. Той не се озвери. Той не беше сам. Родът му беше около него и до него. Руска отгледа Гюргя като своя дъщеря.

Руси не падна духом. Защото беше Воин. И Предводител.

Всички бяха точни. Съветът започна в уречения час.

Голямата Заседателна зала се намираше на третия кат. Светли прозорци я обгръщаха от север, изток и юг.

Руси седеше с лице към изток пред тежка правоъгълна маса.

От ляво до него беше седна чичо Гено. Следваха Гюргя и Баба Руска. До нея-боилът Кубер. До него-боилът Тарим.

От дясно: вождът на гетите Деко, началникът на Черната орда боилът Коца, началникът на Червената орда боилът Цок, началникът на Бялата орда боилът Хръс и началникът на Зелената орда боилката Баба Марта.

Точно срещу Руси-боилът Бисер Вар т началникът на специални¬те части боилът Курт.

В дясно зад Руси-оръженосецът Борис.
Всеки-на мястото си.

-Коце, докладвай!-кратко каза Руси.

- Както ви е известно, управителят на Македония Марк Лициний Крас настъпва към нашите земи от запад с Първи йталийски легион, и успя да съсипе повечето от крепостите на кробизите и гетите. Войската му е напълно окомплектована. Състои се както от ветерани, така и от новобранци. Дисциплината е добра. Бойният дух е висок. Снабдяват се основно чрез грабеж. Движат се внимателно, с разузнаване. Редовно се разполагат за нощуване в лагери.

Завчера стана следното. Две кохорти-тежка и лека пехота, и една лека конница напредваха към село Дъбака. Селото, както знаете, се намира на хълмове, обхванати почти от всички страни от Лома, Гетите следяха внимателно движението на римляните. Кметът събрал старейшините, а след това и цялото село, и поставил въпроса;"Ще се бием ли, или ще изчезваме?" Ясно било, че, ако приемат боя, ще бъдат унищожени до крак. Всички единодушно решили: "Оставаме. Умираме, но не се предаваме!" Организирали отбраната. Малката им конница и част от пехотата се скрили в околните гори.

През това време ние бяхме доста далеч на юг, където обезвреж¬дахме домакинските части на Крас. Когато ми съобщиха за предстоящата битка, веднага потеглихме. Яздихме ден и нощ. Лично аз три пъти сменях коня си със запасен. Когато пристигнахме, всичко беше свършено.

Римляните нападнали на разсъмване. Гетите ги посрещнали по всички правила на изкуството. Засадата от конница и пехота свършила много добра работа. Но силите били напълно неравностойни - съотношението било 8:1 в полза на римляните. Сражавали се и жените, и децата, и старците. Някои се самоубили в последния миг. Римляните успели да вземат в плен 50-60 човека-главно тежко ранени, невръстни деца и немощни старци.

В края на битката пристигнал самият Крас. Той бил твърде недоволен от неоправдано многото, според него, жертви, дадени за ликвидирането на едно толкова незначително село.

И наредил: всички пленени да бъдат живи зазидани в една пещера близо до селото." Да останат тук ’3а винаги! - отсякъл Крас. След това се изтеглил към основния лагер на запад.

Пещерата открихме веднага. Зидът беше издигнат от грамадни камъни, споени с едва засъхнала глина. Отвътре се чуваше глух: шум, чукане и стържене. Не се страхувахме, че ще се задушат-пещерата има кумини и постоянно постъпва свеж въздух.

Не губихме никакво време. Познаваме добре местността. Качихме се на платото. Спуснахме хора с въжета и стълби през един от кумините. Докато мръкне, измъкнахме всички живи навън. Някои бяха умрели от раните си. Занесохме ранените на сигурно място, погребахме загиналите и продължихме да оказваме гостоприемство на римляните.

В Залата на Съвета се спусна гробна тишина всички седяха изправени, с длани, положени върху масата. Суровите им погледи говореха, че се молят за душите на загиналите. *

След минута Руси се обърна към началника на речните войски. Бисер Вер беше кратък:

- Римляните настъпват надолу по Дунава с петдесетина кораба.От най-новите: с носове, усилени за таран, и с каменометки. Движат се внимателно, в походен строй, в средата на реката. Сега са, към - устието на Янтра. На корабите има пехота. Конете са съвсем малко. Лодките са десантни.

Руси кимна на Кубер. Началникът на Златната орда каза:

- В моя район противник няма. Отгоре се виждат само пожарища.

Моля, началникът на Бялата орда!

Хръс изправи глава:

- Ние поехме главния удар. Основният лагер на римляните е в моя район. Всяка сутрин те потеглят на изток, север и юг и прочистват...

Вече няма читаво селице. Имаме много убити и ранени. Населението е скрито, където трябва. Водим партизанска война. Пленници не вземаме.
След него думата получи Баба Марта:

- При нас за сега прониква само конница. Справяме се. Хората и добитъка изтеглихме в блатата. Впрочем, римските коне са по-лоши от нашите. В боя се стараем да ги пазим-те са добри пленници..,

- Червената орда!
Боилът Цок изръмжа:

- Към нашата главна крепост придвижват обсадни машини. Де да видим!

-Деко!

Вождът на гетите огледа всички и тихо, през зъби, каза:

- Ние сме навсякъде. Пазим жените и децата. Взаимодействието с Ордите е добро.

- Тариме?

- Гарнизонът е на щрек.Крепостта е в добро състояние.

- Как сме с парите?

- Много добре на безопасно място са!

- Курт?

- Нямам какво да кажа!

Всички многозначително се спогледаха.

- Началникът на разузнаването!

Баба Руска се усмихна:

- Ами, разузнаването донася, че Крас а решил да приключи с нашата област и да завладее нашия град. На императора си - Октавиан Август - е обещал да изпълни завета на Цезар - Дунав да стане северна граница на империята. А на войниците си - плячка. За себе си е запазил най-сладкото - славата.

- Руске, в крада има ли римски шпиони?

- О, да, има на сигурно място...

- А няма ли да може някои от тези хора, хм..., да избягат, и да разкажат на началника си, как в нашия град цари объркване и отчаяние, а хората са вцепенени от ужас пред настъпващите кохорти?

- Разбира се!Идеята ти е блестяща.
Можем ли да бъдем сигурни, че те ще говорят, каквото ги по-молиш?

- Естествено! Ние се грижим за тях толкова добре, че те буквално изгарят от желание да изпълнят всяка моя молба. Освен това, много добре знаят, че-след като излязат от тука, ние можем да ги намерим дори и в пъкъла...

Очевидно доволен от отговора, Руси даде думата на началника на тила - Гюргя.

Имаме пълна готовност за продължителна война. При нас е спокойно.

Стражите денонощно бдят по Дунава. С даките сме добре. Връзката със Загоре е редовна. Реколтата беше добра-складовете са пълни. Добитъкът пасе на воля в равнината. Човешките резерви са големи. Жените са обучават да се грижат за ранени и болни. Има достатъчно церове и превръзки.

Приготвили сме цели селища за бежанците. В ръкавите на Дунава, зад островите, са скрити множество лодки и салове за евакуация на хора и животни. Ще се бием!

-А как е положението с веригите?

-Гюргя и Бисер Вер се спогледаха.

-Веригите са на позиция - кратко каза тя.

-Имаш ли достатъчно земно масло, катран и сяра?

-Предостатъчно! Складирани са, където трябва. Въобще, ще ги посрещнем горещо, по нашенски.

Руси изръмжа и Гюргя не довърши изречението си.

Най-накрая думата получи началникът на воинския състав и въоръжението чичо Гено.

- •Обучението на хората върви добре. Коне имаме достатъчно, включително и запасни, й те са обучени. Оръжие има.

Засилваме тежката конница. Гетите вече добре яздят със стреме, и добре се бият със сабя. /Деко доволно поглади брада/.

Приготвили сме някои изненади. Оказва се, че римският щит и римската броня не издържат на стрелба със сложно съставен лък от 250м и бронебойни стрели.

Освен това, римляните не познават ефекта от свирещите стрели. Наблягаме на лъжливия саблен удар-замах с дясна ръка, сечене с лява. Особено внимание отделяме на психическата подготовка.

Настъпи кратка пауза. Всички погледнаха Руси и видимо се стегнаха. Всички разбраха, че е дошъл решителен миг. Руси се облегна назад.

- За всички нас е ясно, че сега ще вземем съдбоносно решение. Римляните искат земята ни, имането ни и самите нас. Готови са на всичко.

Ние имаме три възможности: да се покорим, да се изселим на левия бряг на Дунава, и да се бием. Но да се бием така, че да оцелеем, за да останем тук, на тази НАША земя завинаги. Което значи; да победим.

Всеки един от вас, трябва да вземе сам решение, вслушвайки се в гласа на собствения си разум и собствената си съвест, и да го обяви пред Съвета ясно и категорично...

Давам ви четвърт час за размисъл.

Всички наставаха. Някои се загледаха през прозорците, други излязоха на терасата. Всеки сам, обронил глава, или впил невиждащи очи в далечината, в тъмното и неясно бъдеще. Борис удари щит, окачен на стената* Всички заеха местата си. Боилът Руси си пое дълбоко дъх:

Нека всеки да обяви решението си, Деко!

-Оставам - късо отряза вождът на гетите.

-Оставам - каза боилът Коца.

-Оставам - каза боилът Цок.

-Оставам - каза боилът Хръс.

-Оставам - каза боилката Баба Марта.

-Оставам - каза боилът Курт.

-Оставам - каза боилът Бисер Вер,

-Оставам - каза боилът Тарим.

-Оставам - каза боилът Кубер.

-Оставам - каза боилката Баба Руска.

-Оставам - каза боилката Гюргя.

-Оставам - каза боилът Гено.

- Благодаря Ви , приятели - каза боилът Руси.

Оставаме всички, за да остане тази земя НАША завинаги – заклини той.

От този миг нататък всичко, което чуете, е заповед:

Римляните водят война на опустошение и унищожение; те прилагат стратегията на опожарената земя. Нашите сили са малки, за да им се противопоставим в открит сблъсък. Затова ние трябва да следваме указанията на нашите мъдри военачалници от времето на Великата империя.

И така, ще използуваме силата на противниковия удар в наша полза.

Нека този удар да попадне в празно пространство. Трябва да бъдем гъвкави и всеки път различни. Земята ни трябва да пламне под нозете им. Нападай, нападай, нападай !

Бойните части да се съставят само от доброволци. Жените, децата и старците, добитъкът н движимото имущество да се изтеглят на север от Дунава. Хазната - също. Селищата да се изоставят. В пещерите и горите да се създадат запасни станове и складове за оръжие, боеприпаси, храна, дрехи, церове и превръзки. Убити и ранени да не се оставят на полесражението.

Пазете хората си! Поддържайте духа им висок.

Удряйте и изчезвайте! Удряйте на малко място с всичка сила! Внезапно! С ярост! По всяко време на денонощието. Използувайте гънките на местността. Използувайте грешките на противника. Нека римляните да помислят, че се бият с призраци! Те са безбожници и поради това са;. суеверни.

-Пленници да не се вземат! Прибирайте конете, снаряжението, оръжието!

Наблегнете на разузнаването. Пазете се от предатели и шпиони. Унищожавайте ги незабавно.
Непрекъснато се съгласувайте с мен и помежду си. Когато ме няма тук, ролята на координатор ще изпълнява Тарим.

/ Чичо Гено изръмжа: "Пак ли ще се пъхаш навсякъде?", на което Руси отговори с усмивка на дива котка: "Аз водя отпред!"/

-Братя и сестри! Чака ни продължителна война! Ще воюваме с години! Бог е с нас! Ще победим!

Официалната част свърши.
Руска се обърна към Руси:

-Боиле, може ли да кажа нещо? - и се усмихна лукаво.

-Думай! - подозрително я изгледа той.

-Боиле! Преваля пладне и всички тук умираме от глад и жажда. Предлагам да се преместим в столовата. Ноздрите ми долавят неземни ухания.

-Как не, като от един час от кръчмата ти мъкнат тави и казани....

-Да вървим!

Руси поизостана, хвърли поглед към Курт и той се изравни с него.

-В четири часа ела при мен. Горе. Курт кимна: "Разбрано" .

Обедът беше разкошен. Руска бе надминала себе си. Страхотна чорба и салата. Върла ракия. Риба. Печено. Зеленчуци. Огнено вино. Плодове. Мед. Всичко беше родено от тази благодатна земя. Приготвено с много обич. Всички ядоха и пиха умерено. Чукнаха се за здраве,успех и победа. Смъртта не ги плашеше. Те се биеха за свободата, която за тях беше по-важна от всичко.

Частите на боила Курт наистина бяха съвсем специални.

Самият Курт беше среден на ръст човек, на средна възраст. На пръв поглед - нищо особено. Но ако човек се вгледаше в него внимателно, щеше да установи, че той излъчва някаква магнетична сила. В поведението му, в стойката, в походката му имаше нещо вълче. /Курт значи вълк/

.

Отрядът му беше не многоброен. Най-отчаяна шайка, сбрана от всички краища на света: българи, маджари, траки, македонци, илири, келти,германци.

Хора, минали през всички стърги на пъкъла.
Те владееха всички мислими и немислими начини на бой, с всички оръжия, при високи условия.

Не те не бяха убийци и главорези. Те бяха дълбоко мотивирани. Сами или на групи, те винаги представляваха едно цяло и действуваха като такова.
Умееха да въздействуват върху психиката на противника.
Лазеха по отвесни скали, ставаха невидими.
Те владееха черното изкуство на боя.
Хората на боила Курт 6яха съвършени воини.
Руси и Курт се срещнаха на върха на главната кула.
Само вятърът чу разговора им.
На края Руси каза:

- Побъркай ги, Курт ! Само ден - два след заседанието на Съвета край Ломовете започнаха да се случват непонятни неща.

Беше късната утрин на деветия ден след погрома над село Дъбака. Един римски отряд, състоящ се от пехота и конници, предпазливо се придвижваше покрай реката по посока на съсипаното село. Наближаваха пещерата на зазиданите. Пътят извиваше край една скала и излизаше на дълга поляна, обрасла със сочна трева и дребни храсти. От една долчинка до Лома тежко се вдигна ято черни гарвани и с недоволен грак се разпръсна по върбите наоколо. Хората ускориха ход. Лъхна ги тежка миризма. И ето-пред очите им се разкри странна гледка: На сенчеста поляна, до бистро кладенче, бяха насядали десетина души. Римляни. Встрани небрежно бе забита върлина с римските орли. Наоколо се виждаше нахвърляно оръжие. Бойците пируваха. Някои държаха чаши. Други бяха склонили глави един към друг и доверително си говореха. На прострения между тях плащ се виждаха пълни съдове....Обаче! Хората бяха някак си неестествено неподвижни.

Командирът на отряда подвикна; войниците подеха. Никакъв отговор. Озадачени легионерите притичаха до полянката. Вонята стана нетърпима. На крачка от пируващите те спряха потресени: насядалите държаха в ръцете си човешки черепи; в чиниите пред тях бяха натрупани човешки кости. Командирът ритна най-близкия пияница; той бавно се огъна и се сплъсти на земята без да помръдне, й в този момент римските войници разбраха, че пред тях бяха насядали и се веселяха мъртъвци. С ужасени крясъци живите се разбягаха във всички посоки, и тогава като че ли, събудени от ехото, от отвесните канари започнаха да се сриват едри скални късове.

Обезумяли, хората хукнаха надолу и нагоре покрай реката. Но, кой знае как, в теснините върху тях се затъркаляха грамадни дървета Много бяха затиснати, прободени, разкъсани, смазани. Нямаше кой да им помогне. Умираха дълго, мъчително... Някои потърсиха спасение в реката. Но, незнайно как - дали от коварни въртопи, или от русалки, повечето бяха завлечени на дъното.

Спасиха се малцина полупобъркани-колкото да предадат налудничавия си разказ на своя пълководец, Крас побесня. А изворът от тогава и до днес се зове Римското кладенче.

Свечеряваше се. Настана една от онези Дунавски вечери, когато вече не е светло, но още не е тъмно, а реката мека блести.

Римската флотилия напредваше бавно надолу пад равномерните удари на веслата. Командирът искаше да приближи още малко крепостта на Руси., преди да спре за нощуване, за да може в ранната сутрин да атакува.

Вече близо месец, откак бяха тръгнали, а още не бяха влизали в бой.

Противник просто нямаше. И не само противник нямаше. Нямаше никого. На срещаха и не виждаха жив човек. Нито даже рибар, да не говорим за кораб.

Битките се водеха на сушата. Лошото беше, че през последните дни загубиха всякаква връзка с войската на Крас. Съгледвачите отиваха и не се връщаха. Цялото това мълчание и неизвестност започваха да стават тревожни. Действуваха на нервите. Рушаха дисциплината бойният дух падаше.

Римляните станаха неспокойни. Плясъците на едрите риби в нощта те възприемаха едва ли не като сигнали за абордаж.

И когато опасността наистина дойде, тя ги завари объркани и готови за паника.

Наближаваха острова на Щъркелите, на няколко километра по-нагоре от Замъка. Прозвуча команда и всички започнаха да завиват, за да обърнат носове срещу течението. Изпълниха спокойно маневрата и наредени във верига срещу горния край на острова, започнаха да хвърлят котва.

Скоро всичко утихна. Дужурните фенери леко се поклащаха на мачтите.

Нощните стражи се взираха в потъмнелите води. Откъм палубите и трюмовете се зачу дружно хъркане. Тайнствената Дунавска нощ наметна плащ над уморените хора. Много от тях щяха да се събудят в пъкъла,..

Някъде след полунощ, когато сънят е най-сладък, а над реката започва да дими лека мъгла, отгоре към корабите тръгна широк сребърен поток, който бързо ги обхвана стражите забелязаха няколко дървени, трупи, които течението влачеше покрай тях.

Откъм десния бряг се зачу пронизителен писък на нощна птица. Внезапно нощта оживя. Водата край корабите пламна някак изведнаж. От трупите полетяха огнени топки...И платната, и сухото насмолено дърво бяха обхванати от огъня. Лекият ветрец раздухваше пламъците. Плаващите трупи продължаваха да сипят мълнии, които заливаха палубите със синьо-зелени езици.

Нощната тишина бе разкъсана от викове на ужас, стонове и объркани команди. Някои започнаха да секат косвените въжета. Прилични на огромни факли, корабите се силеха да се откъснат от огнената река; някои хукнаха назад, други напред. Нo не стигнаха далеч. И от двете страни реката беше затворена с невидими прегради. Когато римляните разбраха, че това са вериги, беше вече много късно, и тараните на корабите не можеха да помогнат. Някои опитаха да достигнат острова, други бреговете. Но от там бяха посрещнати с убийствен дъжд от стрели. А отгоре продължаваше да се лее огнената река на земното масло. Из въздуха се носеше острата миризма на горяща сяра и горяща човешка плът. Обезумели хора и коне скачаха, във водата и там загиваха всред страшни мъки от течения огън или от стрелите на българите.

Всичко свърши тъй бързо, както и бързо започна. До истински бой така и не се стигна. Това беше просто една касапница. По реката догаряха отломъци от кораби, а надолу плаваха огнени езерца.

Цялата флотилия беше унищожена.

Спасиха се малко отчаяни смелчаци. Някои от тях попаднаха в ръцете на бреговите патрули. Все пак няколко души - изпогорени и изранени -след дълги лутания улучиха легиона. И това беше добро. Все пак, някой трябваше да докладва на Марк Крас, защо флотът не осъществи планирания десант.

Крас се замисли: полудява ли, или е попаднал в лудница?

След задълбочен размисъл Крас реши; трябва да се унищожи змийското гнездо на Руси - източникът на всички злини. Още повече, шпионите донасяха, че крепостта е неподготвена за отбрана.,.

Първи италийски легион потегли към града в ускорен марш.

По пътя не само не срещнаха никаква съпротива - нямаше жива душа.

Поучен от последните събития, Крас се движеше внимателно. Пред града раздели войската си на три колони и атакува по всички правила: от юг изток и запад. Само че нямаше какво да атакува.

Предната стража - конници и пешаци - се движеха по празни улици, по които нямаше даже и бездомни кучета. Есенното слънце огряваше обрани градини; лозя, отвред лъхаше печал и се надигаше безименен страх. В късния следобед стигнаха до стените на замъка. Той се извисяваше застрашителен и безмълвен.

Разположиха стенобойните машини от три страни. От четвъртата беше пустото пристанище. / А по Дунава нямаше даже и една - едничка лодка/.

Под град от камъни и стрели четири групи доброволци щурмуваха четирите врати на замъка.

И - чудеса - вратите се оказаха затворени, но не залостени. Щурмоваците нахлуха в глухия двор и незабавно заеха надвратните кули.

Обсадните машини спряха обстрела. Обсаждащата кохорта нахлу през вратите и в строй"таралеж " започна да прочиства замъка. И пак нямаше от какво. Защото нямаше никакъв човек, Крас наблюдаваше сцената от едно възвишение на около 300 м. Всичко това го озадачи твърде много; той и без това бе на щрек. Тъкмо вдигна ръка, за да заповяда на тръбачите да свирят "Оттегляне", когато решетките на четирите врати паднаха едновременно с трясък. Сякаш могъщ вещер замахна с вълшебна пръчка; целият замък изведнъж избухна в пламъци: вътрешните укрепления, външният пръстен, надвратните кули. От главната кула започнаха да се стичат огнени потоци. Отвътре се чуха неистовите крясъци на легионерите. Над замъка се извиха стълбове черен задушлив пушек. Започнаха да се срутват греди, покриви и стени. От вътрешната страна на решетките се струпаха обезумяли войници, които напразно се мъчеха да ги изкъртят. Крас заповяда каменометните да открият стрелба по решетките, за да ги разбият. Но в този миг трите етажа на надвратните кули с грохот се стовариха върху тунелите под тях. Легионерите бяха затрупани с горящи греди, дъски с големи нажежени гвоздеи и откъртени от стените камъни. От гигантските кумини, в които изтърбушените кули се превърнаха, към тъмнеещото небе се устремиха снопове искри.

Крас, железният Крас, безпомощно наблюдаваше гибелта на цяла една кохорта.

Замъкът дълго догаряше. Цяла нощ легионерите измъкваха из под тлеещите развалини трупове и осакатени хора. Много се провалиха в дълбоките подземия на крепостта, много бяха затрупани, много изгоряха в клади, които лумваха като че ли от нищото.

Крас отвърна поглед от димящите развалини. И когато погледна на към хребета на Жълтия рид, суеверен ужас скова коравото му сърце: на лилавото вечерно небе, в отблясъците на загасващия пожар, там ясно се очертаваха силуетите на неподвижни конници, черни като пъкъла, в който бяха натикали войската му и бдяха над неговия разгром...

Както навремето боилът Руси каза, войната в Поломието продължи с години. Тя ту затихваше, ту избухваше изведнъж като степен пожар. Нямаше фронт. Нямаше правила. Без умора и без пощада смъртта прибираше своята кървава жътва.

Измина много време. Героите на онази славна епоха отдавна напуснаха белия свят. Смениха се поколения.

Едва 67 години след описваните събития римляните се осмелиха да обявят Мизия за своя провинция.

А чак след 119 години - пак от това време - посмяха да построят - на мястото на замъка на боила Руси - Пристанището на 6-те кораба.

Минаха векове. Римляните се стопиха. Смениха ги византийци. Степните варвари смляха край-дунавските крепости. Заличена и забравена бе и Сексагинта Приста.

Но споменът за Дядо Руси и Баба Руска живееше.

И когато истинските стопани на тази земя се завърнаха тук, от тъмни те предания и сенките на миналото се роди отново красавецът Русе и неговата свидна щерка Гюргево.

Да, предците не загинаха напразно. Те се сражаваха, за да останат на тази земя завинаги. И тя остана завинаги тяхна - и на техните потомци.

Могъщите духове на нашите прадеди бродят всред нас и ни дават сили в дни на погром и отчаяние.

И ние знаем, и вярваме: унизяван, мачкан и охулван, Русе остава единствен и неповторим.

През неистовия бяг на времето, през леденото безмълвие на безвремието, великата река достолепие носи водите си към морето и нашепва прастари приказки и сказания.

Който има душа, ще ги чуе и който има сърце - ще ги разбере.

Завършвам.

Драги читателю! Който и да си ти, на който и край на Земята да те е отпратила съдбата! Поспри за миг и се вслушай в шепота на вълните. Навярно ще го чуеш и разбереш. И повярвай ми, това ще ти помогне да останеш Човек.

8. Кратки обяснения:

1.Великата Хунорска Империя-първата империя на хуни и българи е образувана като държана в началото на V-то хилядолетие пр. Хр. Българите заемали западната и част-пространството между Куен-лун, Тян-Шан, Алтай и Гоби. Държавата се превръща в империя през VIII в. пр. Хр.

Най-голямото и могъщество тя достига при кан у Бога Мотун /200-174 г. пр. Хр. /. Тогава се простира от Тихия океан на изток до Черно и Азовско морета, Волга, Дон и Урал на запад, до тайгата на север и до Северен Кавказ, Каспийско море, Аму Даря, Памир, Куен-лун и Хуан-хо-на юг. Нейният най-могъщ враг бил Китай, и в борба с него тя загива през 40 г. пр. Хр. Българите, хуните и маджарите се изтеглят на запад -в Средна Азия, и там създават 11-та империя на хуни и, българи-Кушан-ската.

2. Великата Кушанска Империя-втората империя на хуни и българи, е образувана като държава около Рождество Христово. Нейна сърцевина е била Бактрия-древната българска страна Балхара.

Най-голямото си могъщество тя достига при кан у Бога Ишка /110-144 г. /. Тогава обхваща, днешните държави Афганистан, Таджикистан, Киргистан, части от Китай, Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Иран, Пакистан и Индия.Загива през IV в. Българите, хуните и маджарите се изтеглят на запад, и през 375 г. под техните удари започва Великото преселение на народите, а те основават III-та империя на хуни и българи Великата Хунска империя.

3. Великите Копринени пътища са водили от Китай Великата Китайска стена-по паралела-през Гоби, степите на Южен Сибир, Средна Азия, Прикаспийските степи, Северен Кавказ, Причерноморските степи във Фанагория са се разклонявали-на югозапад-към Цариград и на запад-към Дунавската делта; там отново са се разклонявали-на югозапад, през Балканския полуостров-към Рим, и на северозапад-през Средноевропейската равнина-към остров Готланд в Балтийско море.

Съществували са от дълбока древност до към Х в.,Обслужвани били главно от хуно-български търговци.

4. Древният български календар е създаден около началото на V-то хилядолетие пр. Хр. Той е най-съвършеният календар, създаден от човека до сега. Съгласно него Годината има: обикновена-365 дни, високосна - 366 дни българите делят неспирния поток на времето на големи-60 годишни кръговрати. Всеки голям кръговрат се състои от 5 малки кръговрата. Малките кръговрати носят имената на петте основни вещества, от които съгласно Българската философия-Учението за Върховното Единство се състои Вселената: Вода, Огън, Земя, Дърво, Желязо. Всеки малък кръговрат се състои от 12 години, които носят следните имена:
Сомор, Каран/Мишка/, Шегор/Вол/, Барс/Тигър/, Дванш/Заяк/, Вер/Змей/, Дилом/Змия/, Морин, Тек/Кон/, Коч, Север/Овен/, Писин/Маймун/, Тох /Петел/, Етх/Куче/.Годината има 12 месеца:Първи/Алем/-31 дни, Втори-/Белем/-30 дни, Трети/Вечем/-30 дни, Четвърти/Тоутем/-31 дни,Пети /Бехтем/-30 дни, Шести/Шехтем/-30 дни, Седаи /Джитем/-31 дни, Осми /Дзотем/-30 дни, Девети/Твирем/-30 дни, Десети/Алтем/-31 дни, Единадесети/Алалтем/-30 дни, Дванадесети/1 Белалтем/-30 дни. На всеки : 4 години едната е високосна. Годината започва с деня Ениалем/Единак, Единажден, игнажден/, който не е вклшчен в никакъв месец/нулев ден/.Той съответствува на 22. декември-Деня на Зимното Слънцестоене. При високосна година има още един нулев ден, който е поставен между шестия месец /алтем/ и седмия/джитем/, но не е включен в тях. Нарича се Слънчовден и съответствува на 22 юни-Деня на Лятното Слънцестоене.

5.Учението за Върховното Единство е древната българска и хунска философска система, създадена около началото на V-то хилядолетие пр. Хр.. Тя обединява всички неща, свързани с произхода и съществуването на Света/Вселената/, човека и човешкото общество.

8.Българин на съвременен български книжовен език означава Син на Светлината,

7 .Хун на съвременен български книжовен език означава Съюзник. Не е имало отделен особен народ хуни. Хуни са били наричани всички народи, съставляващи Хунските империи, но все пак-предимно-конните народи/.Названието "хун" е събирателно.

8. Римското завоевание на земите на Дунавска България протича така:
Македония е завладяна през 146 г. пр. Хр.,*
Моравия е завладяна през 46 г. пр. Хр„.
Мизия е завладяна през 46 пр. Хр..
Тракия е завладяна през 46 г„ пр. Хр.„

Настъплението на Рим в Македония започва през 198 г. пр. Хр, когато консулът Квинциус Фламиний разбива македонския цар Филип V по време на Втората Македонска война. След победата си във Втората Пуническа война Рим насочва вниманието ей на Изток. В започналата Трета Македонска война съюзник на македонския цар Персей/син на Филип V/ бил тракийският цар Котис II. През 171 г. пр. Хр. съюзниците разбили напълно римския консул Публий Дициний Крас. Но през 168 г. пр. Хр. консулът Емилий Павел победил македонците, унищожил царската власт и разделил Македония на 4, напълно зависими от Рим, "републики". През 146 г. пр. Хр. "републиките" били премахнати и Македония станала римска провинция.

През 80-те години пр. Хр., понтийският цар Митридат започва първата си война срещу Рим. Източната част на Балканския полуостров е под негово влияние.

Тракийските племена беси/живеещи в средните и западни Родопи/ и меди/живеещи по долината на средна Струма/ са негови съюзници.

През 74-66 г. пр. Хр. се водят Втората и Третата Митридатови войни, при които Рим успява да отстрани понтийския цар.

През 74-71 г. пр. Хр„ избухва и бушува въстанието на Спартак /вожд на тракийското племе меди, пленен от римляните, гладиатор/ срещу римското владичество.

През 72 г.пр. Хр. управителят на Македония Марк Теренций Барон Лукул предприема поход по Егнатиевия път/през югозападна Тракия—покрай брега на Бяло море, по течението на р. Марица, завладява град Ускудама/Одрин/-столица на одризите, покрай р. Тунджа, завладява град Кабиле/Зайчи връх/, и по западното крайбрежие на Черно море стига почти до делтата на Дунава, като завладява гр. Томи/Кюстенджа/.За пръв път римляните преминават северно от Хем/Стара планина/.

През 62-61 г. пр. Хр* управителят на Македония. Гай Антоний Хибрида претърпял поражение при гр, Истрос/северно от гр. Томи/.Него вият наследник Гай Октавий/баща на Октавиан Август/ има частичен успех срещу бесите.

От 57-55 г* до 49 г. пр. Хр. меди, денталети/ живеещи по горна Струма/ и Дардани/живееши в северо-западна Македония и южна Моравия, воюват срещу Рим*

През 55-48 г. пр. Хр„ Гетското царство, под водачеството на цар Буребиста, се разширява и заема източна Мизия и източна Влахия.

По това време одризите се биели на страната на Помпей срещу Цезар/включително и в битката при Фарсада/.

Гай Юлий Цезар е този, който е поставил задачата: северната граница на Рим да минава по Дунава.

В битката при Филипи/в югозападна Тракия/ между републиканците Брут и Касий, и войската на Марк Антоний и Октавиан Август, траки имало и в двете войски.

След тази битка цар на Тракия станал Раскупор.

През 31 г. пр. Хр., в битката при Акциум,/на Артския залив в Йонийско море/, Август разгромява флота на Антоний и Клеопатра.

През 30 г. пр. Хр* бастарни, даки и гети нахлуват на юг от Дунава и се сражават с римляните.

През 29 г. пр. Хр. управителят на Македония Марк Лициний Крас напада мизите/живеещи в средна Мизия/.Извършва големи жестокости. С настъпването на зимата се оттегля на юг от Хем, но със значителни загуби.

През 28 г. пр. Хр.. Крас предприема нов поход срещу бастарните в Мизия. На връщане съсипва сердите/около София/ и меди те,прилагайки отвратителни зверства:на пленниците реже едната ръка.

За да скара бесите и одризите, Крас отнема от бесите светилището на Дионис в Родопите и го дава на одризите.

В Мизия Крас се намесва в междуособните борби всред гетите.

Превзема редица гетски крепости. Извършва изключителни жестокости: зазижда в една пещера живи голяма група мъже, жени, деца и старци.

И в Мизия, и в Тракия е неспокойно.

През 15 до 11 г. пр. Хр. в Тракия избухва голямо въстание.

Римляните смазват бесите, като част от тях преселват в Добруджа. Включват Мизия в Тракийското царство, като Дунавският бряг е наречен Тракийски бряг.

От 11 г. пр. Хр. до 45 г* Тракийското царство е васално на Рим и обхваща:северна и източна Тракия Мизия, югоизточна Моравия, североизточна Македония.

През 21, 26 и 44 г. следва поредица от възстания в Тракия и Мизия срещу Рим.

През 46 г. Тракия, Мизия и Моравия са окончателно завоювани от римляните.

Гай Юлий Цезар-римски диктатор; род, в 100г. Пр. Хр. убит в 44 г. Пр. Хр.; управлявал от 60 до 44 г. пр. Хр.

Гай Юлий Цезар Октавиан Авгудт-римски император род. в 63 г. пр. Хр.-поч. в 14г.;управлявал от 21г. пр. Хр.до 14 г.

Тит Клавдий Нерон Тиберий-римски император род. в 42 г. пр. Хр.-поч. в 37 г.; управлявал от 14 до 37г.

Гай Цезар Август Германик Калигула-римски император: род. в 12г. -поч. в 41г.; управлявал от 37 до 41 г.

9. Русенска област е била населена от тракийските племена гети и кробизи.

10. Римският град Секдагинта Приста /пристанище на 60 кораба/ е бил основан на територията на Русе през 98 г.

11. До края на 60-те години селяните от Русенско казваха, когато отиваш в гр. Рудее: „Отивам на Руси”, и на шега „Ще отседна в хана на баба Руска."

12. Около гр. Русе са били разположени части от всички български орди.

Златната/Жълтата/-на Саръ-баир/тур/-Жълтия рид-възвишение южно
от Русе,
Черната/Синята/-край р. Черни Лом; до края на 60-те години на XX в. цели групи хора от селата Церовец, Кацелово, Табачка-Русенско и др. бяха наричани "черни българи"»

Бялата-около гр. Бяла/Русенско/ и край р„ Бели Лом,
Червената-около с. Червен-Русенско.
Зелената-около с. Бръшлен-Русенско/наречено на вечнозеленото растение.

13. Рама-герой от индийския епос, който е въплъщение на мъжка доблест, верност към дълга н синовна преданост. В индуизма се почита като едно от въплъщенията на бог Вишну.

O-в Рама-днес о-в Рамадан-на него се намира пристанището на гр. Гюргево.

14. Чумбас/чуб, перчем/ :древните българи са бръснели главите си по различен начин-в зависимост от общественото си положение единствено великият кан имал право да носи цяла коса; великите боили и началниците на Средището, лявото и дясно крило на Държавата са носели чумбас, състоящ се от 6 плитки; боилите-началници на самостоятелни области/като боила Руси/-троен чумбас; малките боили-чумбас от 2 плитки; богатурите, една плитка, а обикновените воини-изцяло бръсната глава./Званието "богатур" при древните българи съответствува на западноевропейското "рицар", руското "богатир", монголското „батир" и японското "Самурай".

Съгласно древните схващания косата представлява биологична антена, с чиято помощ, човекът общува/по-успешно/ с Твореца.

15. На мястото на стопанството на Чичо Гено сега е местността Хаджи Геновата чешма.

16. Рекар-речен моряк.

17. Стилънсът е парична единица, която се е появила във Великата Хунорска Империя преди нейната гибел-преди Рождество Христово. Най-широко разпространение е получил във Великата Кушанска Империя. От него по-късно са произлезли австрийският и английският шилинг /разпространен в много от бившите английски колонии/, и английският стерлинг.

18.Онгъл-в древните империи на хуно-българите така се е наричал укрепеният район, в който се е намирала столицата или главният град на съответната област, а не рядко-и самият град се е наричал така.

Думата „онгъл" на съвременен български книжовен език означава
"ъгъл" .

В случая със Загоре промяната на името на града във времето, вероятно, е ставала по следния начингОнгъл-Онглое-О/н/глус-Клуж.

19. Субур-квартал в древния Рим-свърталище на утайката на обществото, леговище на престъпниците.

20. Хелвети-келтско племе, населявало по-голямата част от днешна Швейцария. Покорени от Рим между 58 и 15 г. пр.Хр.

21. Възможно е;

-името на с. Кацелово-Русенско, намиращо се в района на Черната орда, да произлиза от името на боила Кода,
-името на гр. Разград, намиращ се в района на Бялата орда, да произлиза от името на боила Хръс/Хръсград/,
-името на гр. Бяла, също намиращ, се в района на Бялата орда, да произлиза от нейното название.
-имената на реките Б ели и Черни Лом да произлизат от имената на Бялата и Черната орда, в чиито райони те са били,
-името на с. Червен-Русенско, намиращо се в района на Червената орда, да произлиза от нейното име,
-имената на с.Бабово-Русенско и с. Мартен-Русенско, намиращи се в района на Зелената орда, да произлизат от името на боилката Баба Марта / очевидно кръстена на прастарото българско украшение мартеница/.

22. Ала-подразделение на римския легион-конен полк.

23. Възможно е името на с. Дъбака във времето да се е променило така: Дъбака-Дабака-Табака-Табачка.

24. Свирещата стрела е изобретена от великия кан Мотун. Тя е снабдена с кухи цеви от кост, които при летеж излъчват разкъсващ нервите звук, който играе ролята на психическа атака.

25. Българското "черно изкуство на боя, включвало всички възможни начини на бой на веществено, умствено и духовно равнище.

26. Римското кладенче-Урум пунар/тур/-се намира на границата на землищата на с. Табачка и с. Пепелина-Русенско, край Лома.

27.Островът на Щъркелите остров Леляк/тур./-сега-остров Люляк.