Росен Минев
Македония – вчера и днес. А утре?

Дунавска България достига своето най-голямо териториално разширение при цар Симеон I. След неговата смърт през 927г. тя непрекъснато губи територии : Юго-Западна Украйна, Молдавия, Зад-Карпатска Украйна, Румъния, Средна и Източна Унгария, Срем, Източна Босна, Сърбия, Черна гора, Албания, Средна и Северна Гърция.

По време на Българското Възраждане, по времето , когато до достига своите върхове – 60-те години на XIXв. Българското землище обхваща 302248 кв.км., като включва освен ядрото на българските земи: Мизия, Тракия, Македония, Моравия и част от Косово, също така : анклави Албания, Гърция(пл. Пинд), Молдавия и Украйна (Южна Бесарабия), Румъния(Банат и Трансилвания(Загоре, Седмоградско)), Турция(Мала Азия) и Украйна(Зад-Карпатско). Днес, в резултат на политиката на Великите сили (в чиито ръце сме играчка от 320 години насам), както и на некадърността на българските държавници от 1879г. и до сега, България се е свила на площ от 110987кв.км.

Разпокъсването на Българското землище в по-ново време започва през 1829г. със създаването на автономното Сръбско княжество. Тогава на него била подарена българската Северо-Западна Моравия. И продължава до 1919г. със сътворяването на Ньойския диктат от Великите сили – също толкова позорен – и за тях. Колкото и Берлинския договор от 1878г.

След Берлинския конгрес вън от България останали следните земи от ядрото на Българското землище:Северна Добруджа, Западна и Средна Моравия, част от Косово, цяла Македония, Юго-Западна и Източна Тракия.

Постепенно анклавите Добруджа, Косово и Моравия излезли от полезрението на българските държавни ръководители и на българското общество, въпреки борбите на местните българи за опазване на тяхната национална идентичност. Изключение правели Македония и Тракия.

Последни опити – в по-ново време – на България да прибере по крилото си по-голямата част от своите земи бяха:

1. Участието ни в Първата Световна война на страната на Централните сили. Тогава за три години във военно-временните граници на България бяха включени цяла Добруджа, цяла Моравия, част от Косово и голяма част от Македония.
2. Участие на България във Втората Световна война на страната на Оста.Тогава пак за три години, във военно-временните граници на България бяха включени Южна Добруджа, част от Моравия, част от Македония и част от Юго-Западна Тракия.

След Ньой всички наши съседи започнаха планомерно, целенасочено и методично обезбългаряване на заграбените български земи, чрез избиване, прогонване, изселване и претопяване на българите.

Днес в Република Македония живеят компактна маси българи, които все по-открито изявяват своето българско самосъзнание, въпреки отчаяната съпротива на сърбо-комунистическата македонска управляваща върхушка.

За да разберем днешното състояние на нещата, е необходимо да направим преглед на македонската история от най-дълбока древност до наши дни.

Преди всичко – за да се прекратят всякакви спекулации, трябва да се изясни въпроса с произхода и името на древния македонски народ.

Спекулациите са два вида и от две посоки.

1. Гърците утвърждават и застъпват тезата, че древните македонци са гърци. Естествено, тази теза има чисто политическо,включително и съвременно звучене. Преди всичко по този начин Александър III Велики е обявен за грък, а неговата империя – първата световна империя – за гръцка. На второ място се обосновава заграбването на Бело-морска Македония от Гърция в по-ново време.

Още в началото на миналия век редица български учениса опровергали тази теза и са доказали нейната несъстоятелност. За съжаление обаче, в днешно време влиятелни български учени се съгласиха с твърдението, че древните македонци са гърци. По това те не се разминават от множество световни учени, които без задълбочено изследване на въпроса, подкрепят гръцките домогвания.( Между другото, гръцките гръцките апетити са толкова големи и така нарастват,благодарение на нашата пасивност и на международната подкрепа, че нищо чудно, в най-скоро време да си позволят да обявят за гърци и траките, и преди всичко – Орфей. При това – без никакво противодействие от страна на българските учени ).

2. Днешните ръководители на Република Македония и скопските „историчари” прокарват схващането, че днешната – изкуствено създадена – македонска нация – е пряк и законен наследник на древните македонци, и че няма нищо общо с българите, които са татари.

По този начин „македонстващите” или както сега се наричат – македонистите, искат да подкрепят създаването – в наше време – на една нова, изкуствена македонска идентичност, и то – непрменно в противовес на всичко българско.

Преди всичко ще изясня въпроса с „гърцизма” на древните македонци.

Древните македонци не са били гърци – самите древни гърци не са ги признавали за гърци.

През Vв. пр. Хр. Херодот пише,че македонският цар Александър I се е смятал за грък. Гърците обаче, не го смятали за такъв. Поради това, когато Александър поискал да вземе участие в Олимпийските игри, те му отказали, защото тези игри били само за гърци, а не и за варвари, какъвто бил Александър. Той се опитал да докаже, че е грък, защото е от аргоски(аргеадски) произход. Но с това той не доказва, че принадлежи към гръцкия народ, защото аргосците не са били гърци по кръв, а само били възприели гръцката култура. Още Изократ, който е живял в Vв. пр. Хр., пише, че с името гърци не се означава само племенната принадлежност, а и духът, убеждението, възпитанието. Поради това като гърци са били означавни и люде, които не са били гърци по кръв, но са държали за тях, или по-просто казано били са гъркомани. Тук обаче става дума за племенен произход. Старите гърци са считали Александър за не-грък по кръв, но, като видяли, че той изразява гръцки убеждения, приели го в игрите.

Въпреки това допускане на Александър I в Олимпийските игри, старите гърци са продължавали да считат македонците и техните царе за варвари.

Демостен е определял македонците като варвари, т.е. – не-гърци. Но, понеже някои възразяват, че той правел така по политически съображения, нека обърнем внимание на самите негови изрази. В своята Олинтска реч той се провиква: „Не е ли Филип неприятел..., не е ли варварин!” (Става дума за Филип II, бащата на АлександърIII).

Демостен не би питал тъй своите слушатели, ако не е очаквал положителен отговор – че Филип е варварин. По нататък в същата реч Демостен казва, че по време на Аристид, Никий и Перикъл македонските царе са се подчинявали на гърците, както подобава на варвари спрямо гърци. След това Демостен представя Филип не само като неприятел на Атина, но и като неприятел на гърцизма.

В една друга реч той казва: „Има ли нещо по-ново от това, гдето един македонец поразява атиняните и се разпорежда с онова, което принадлежи на гърците?”

Ето думи и от и от втора негова реч: „Филип нарушава мира с атиняните и заговаря против всички гърци.”

В третата си реч против Филип Демостен говори следното: „Филип върши неправда не само на нас, атиняните, но и на всички гърци.”

От казаното се вижда, че македонците не са считани за гръцко племе. Най-добре изтъкнал това Демостен със следните думи: „И това знаете вие, атиняни, че всичко онова, което гърците са претърпяли от лакедемонците или от нас(атиняните), това, прочее, им се случи от истински синове на Гърция. Такъв не е случаят с Филип. Филип, който не само, че не е грък и няма нищо общо с гърците, но не е поне един варварин из една почетна земя, а е недостоен македонец; от Македония нявга даже и един годен роб(слуга) не можеше човек да си купи.”

От всичко това се вижда, че македонците не са били членове на гръцкия народ.

Но и самите македонци не са считали за членове на тоя народ. Плутарх ни разказва, че Александър Велики, по време на похода си в Азия, за да покаже вежливост към атиняните им изпратил плячка от Азия със следния надпис:

„Александър, Филповият син, до гърците.”

Той прави разлика между себе си и гърците. Ясно е, че Александър е считал гърците за друг народ.

Това се вижда и от факта, че той общува с не-гърците посредством Хефест, а с гърците – посредством Кратер. Считал е, значи, гърците за друг народ. След това Плутарх пише,че по време на разправиите си с Клит, Александър извикал телохранителите си по македонски. А като описва срещата на Евмен с македонските войници, Плутарх пише, че войниците го поздравявали на македонски език. Македонският език не бил, значи, гръцки език.

Курциус ни раказва следната сцена от съда над Филот, един от приближените на Александър: „Царят (Александър) отправи погледа си към Филот и каза : „Македонците са решили да те съдят. Питам те, ще искаш ли да говориш с тях на роден език?” Филот отговори: „Освен македонците тук има твърде много свидетели, които, чини ми се, по-лесно ще разберат моите думи, ако си послужа със същия език, на който ти тъкмо говори, което ти, мисля, направи поради това, за да може твоята реч да се разбере от повече люде.” След това Царят каза: Виждате ли: Филот мрази даже бащиния си език, защото той сам отказва да се изразява на него. Но той може да говори, както ще, обаче ще да знаете, че той се е отдалечил както от нашите обичаи, тъй и от нашия език.”

От приведеното ясно се вижда, че македонците не са се считали за гърци. Тяхната върхушка е знаела и гръцки, защото гръцкият език е бил най-разпространения тогава, и с негова помощ тя се е сношавала с външния свят; гръцка върхушка, обаче, тя не е била.

В заключение: нито македонците са се считали за гърци, нито гърците са считали македонците за гърци.

И още нещо:

1. Запазените до днес и открити досега 39 древно-македонски думи нямат нищи общо със съответните гръцки думи, и показват удивително сходство с древно-българските думи, означаващи същите понятия.
2. Твърди се, че древните македонци са нямали писменост. Това съвсем не е сигурно. По-вероятно е тази писменост още да не е открита. Разбира се, възможно е да е била своевременнп затрита от братята гърци(както те се опитаха да постъпят и с българската книжнина в средата на XIXв.). Тракийското писмо, например беше открито и дешифрирано едва в наши дни.

Какви са били тогава древните македонци?

Последният (за сега) велик катаклизъм, обхванал цялата Земя (Всемирния Потоп), се разразил през XII-то хилядолетие пр.Хр. По време на катастрофата, която продължила няколкостотин години по някои от високите планиниоцелеле групи хора.След успокояване на природните стихии те започнали да се разселват по обезлюдената Земя и така станали родоначалници на новото човечество.

Едно такова огнище били планините на днешен Източен Кюрдистан. Там, към средата на XII-то хилядолетие пр.Хр., се появили древните българи, зародили се пра-хунорите и пра-скитите.

През първата половина на X-то хилядолетие пр.Хр. започнало разселването на древните българи и пра-хунорите, а през VII-то хилядолетие пр. Хр. – и на пра-скитите. Постепенно, на огромни пространства в Азия. Европа, Африка, Америка и Океания, в течение на няколко хилядолетия се създала скито-хунорската народностна общност.

През X-IX-то хилядолетие пр. Хр. няколко групи древни българисе заселили на отделни места по днешните наши земи: Източна Стара планина, Странджа, Рила-Родопите-Пирин, Шар-планина и около Охридското и Преспанското езера, Олимп, Атика, Пелопонес и Трансилвания.

Постепенно там били изградени светилища, посветенчески центрове и духовни огнища, някои от които съществуват и действат и до днес.

Най-старите – известни за сега – скито-хунорски племена, които са населявали древна Македония(както и северна и средна Гърция, Източна Албания, Югоизточно Косово и Южна Моравия) са пелазгите.

По-късно на тяхно място идват траките – на изток и илирите – на запад.

През XVIIв. пр.Хр. скито-хунорската Хетска империя (в Мала Азия) достига първия връх на своето могъщество.

През XVIв. пр.Хр. групи от хунорите-хети започват да се преселват в бъдеща Македония.

Думата Македон (Ма-кед-он) означава Страна(Земя) на хетите-преселници.

Древната македонска държава е образувана през VIIв. пр.Хр. Първата й столица бил град Еге, а по-късно – град Пела,

Древните македонски царе произлизат от династията на Теменидите. Тая династия произлиза от град Аргос в Пелопонес(Морея), който в древни времена бил заселен от хетските племена тафлагони, фриги, лиди и спарти, от траки(абанти) и пеони(панонци). По-късно там се поселили и гръцките племена дорийци, йонийци и ахейци. Теменидите са един от трите клона на Хераклидите – династия, основана от героя Херкулес – по род и произход тракиец, т.е. – скито-хунор. По-късно Теменидите се преселили в Македония, където създали Македонската държава.

През 336г. пр.Хр. начело на Древна Македония застанал Александър III, наречен Велики (Македонски). По време на краткото си царуване – само 13 години – до 323г. пр.Хр., той успял да създаде първата световна империя в рамките на нашата – последна засега – цивилизационна епоха.

И тук наблюдаваме нещо, на пръв поглед много странно. Александър не завладява целия Балкански полуостров, той даже не завладява и Гърция (която така яростно се противопостава на баща му Филип). Александър се отправя на изток. Повечето хора смятат, че целта му е да разгроми Персийската империя.

Аз, обаче се придържам към следното схващане:

Скито-хунорският вожд, македонският цар, Великият Александър III, завладява подред:

- земите на бившата скито-хунорска Хетска империя (XVII-XIVв. пр.Хр.) в Мала Азия
- земите на бившата скито-хунорска империя на хиксите (XVIII-XVIв. пр.Хр.)
- земите на бившата скито-хунорска империя на каситите (1750-1150г. пр.Хр.) в Междуречието.

Така великият цар успява да обедини всички скито-хунорски земи от Предна Азия в една държава.

Върхът на всички завоевания, обаче, е един поход на Александър, който противоречи на всякаква древно-гръцка и европейска логика: След като покорява Персия, след като покорява царя на индийското племе гандари – Пор, той рязко завива на север, в пустините на Средна Азия и с решителен удар превзема Бактрия 9 държават на българите в подножието на Памир.Походът приключва със завоюването на Согдиана.

Резулататът е зашеметяващ:

1. Империята на Александър практически опира до границите на Великата Хунорска империя, която устойяиво върви към своя възход. Стълкновение между двете братски империи не е имало. Изводът е, че родовата и народностна памет на Александър е била на високо равнище, че той е бил добре осведомен кой е, от кого произлиза и е бил наясно, каква в неговат цел.
2. Краят на завоеванията на Александър има неочакван и романтиян завършек: Овладявайки Согдиана, Александър превзел непристъпната планинска крепост „Согдийска скала”. И там взел в плен дъщерята на бактрийския велможа Оксиарт – прелестната българка Роксана. Александър и Роксана се влюбили един в друг от пръв поглед. Роксана станала царица на Македонската империя и я дарила с наследник – Александър IV...

След смъртта на Александър империята се разпада,поделена между неговите военачалници – т.н. диадохи. Започват борби между тях, които продължават 42 години. Накрая върху развалините на Александровата империя се образуват три държави : Македония(на Антигонидите), Предна Азия(на Селевкидите) и Египет(на Птолемеите)1.

Настъплението на Рим в Македония започва през 198г. пр.Хр., когато консулът Квинциус Фламиний разбива македонския цар Филип V по време на Вторат Македонска война. След победата си във Втората Пуническа война Рим насочва вниманиети си на Изток. В започналата Трета Македонска война съюзник на македонския цар Персей(син на Филип V) бил тракийският цар Котис II. През 171г. пр. Хр. съюзниците разбили напълно римския консул Публий Лициний Крас. Но през 168г. пр.Хр. консулът Емилий Павел победил македонците, премахнал царската власт и разделил Македония на четири напълно зависими от Рим „републики”. През 146г пр.хр. „републиките” били унищожени и Македония станала римска провинция.

След половин вековна неравна борба, предавана от свои и от чужди, смазана и изнасилена, Древна Македония, която само до преди 180 години е владяла целия Стар свят, слиза за винаги от световната историческа сцена.

Какъв е изводът от беглия преглед, който направих на древната история на Македония? Изводът е, че древният македонски народ – от появяването си на белия свят, и до своя залез е бил неразделна и важна част от скито-хунорската народностна общност, и че е приютил в недрата си няколко важни духовни огнища, които древните българи са създали в македонските земи.

След римското завоевание Македония била подложена на силна романизация и гърцеизация, но те засегнали само македонската върхушка.

През VІв., по времето когато възниква великата Хунска империя, и започва Великото преселение на народите, в Мизия, Тракия, но най-вече в Моравия и Македония започва системно и методично заселване на големи групи българи. Това е съответствало на стратегическата цел на империята – овладяване на Балканския полуостров, и осигуряване на излаз на Средиземно море. Поради слабостта на римската власт, в повечето случаи заселването е минавало без особени военни стълкновения, и без никаква съпротива от сродното и дружески настроено към пришълците тракийско, илирийско и македонско население. За запазване, поне за очи, авторитета на Константинопол, българите били обявявани за федерати (т.е. – съозници). Цариградските власти обаче дебнели сгоден момент да ги подчинят. След една несполучлива за българите война през 504 г. император Анастасий решил че този момент е дошъл. Българите, които били християни, имали своите владици в средищната част на полуострова, Анастасий заточил владиците. Българите с оръжие в ръка започнали борба за тяхното освобождаване, възстановяване, за политическа и духовна еманципация. Войната се водела в тясно взаимодействие с Велика България, която оказвала на възстаналите всестранна помощ, включително и военна. В крайна сметка „имперските българи”, т.е. тия на юг от Дунава, победили. През 535г. император Юстиниян се принудил да създаде за тях тяхна Архиепископия със седалище в новооснования на мястото на родното му село град . Първа Юстинияна (Южно от Сердика). Тя обхващала провинциите: Средна Дакия, Брегова Дакия, Първа (Горна) Мизия, Дардания, Превалитана, Втора Панония, Втора Македония, Горна Албания, Тесалия и т.н. остров Европос, Етър и Ливадия. (т.е. днешните Западна българия, Сърбия, Словения и Срем, Източна Босна, Черна Гора, Албания, Македония и Северна Гърция. – вече плътно заселени с българи). При своето полу-мирно, полу-военно завземане на полуострова българите и следващите ги славяни прогонвали само гърците. Между тях (българите) и коренното население – траки, илири и македонци сблъсъци не е имало, тъй като последните виждали в тяхното лице пратя по кръв и освободители от омразното им римско робство. Постепенно българи, славяни, траки, илири и македонци се интегрирали помежду си, и създавали основата на бъдещата народност на Дунавските българи.

Някои историци, и то български, допускат груба грешка, като твърдят че по време на т.н. варварски нашествия македонците напуснали Македония и се заселили около Цариград, за да бъдат по-добре защитени, а Македония се обезлюдила. По тази причина византийците „преместили” провинциите Първа и Втора Македония близо до столицата, където „създали” тема Македония.. Преди всичко, източна Тракия (където е тема Македония) съвсем не е била по-добре военно защитена от Македония. Войските на „варварите” спокойно са шетали до самия Цариград. Не напразно през 516 г. византийците издигнали Дългата (или Анастасиева) стена (наречена „Стената на страха” ) за защита на Константинопол от българите (също както китайците издигнали Великата стена срещу хунори и българи). Разбира се, можем да бъдем уверени, че гъркоманите са се скрили в големите градове.

Освен това, в историята на Римската империя има подобен прецедент – когато Рим изоставил Дакия през 270г. то за поддържане на самочувствието, създал на юг от Дунава две провинции – Брегова Дакия и средиземна Дакия, които „вмъкнал” между Горна и Долна Мизия и Тракия.

През 641г., преди смъртта си, хан Кубрат, най-велик владетел на Велика България, свиква Държавен Съвет. Съветът прави анализ на вътрешното и международно положение на империята, и установява, че то е устойчиво, което е предпоставка за изпълнение на стратегическия план на Държавата – обезпечаване на излаз на свободно и топло море, събиране под крилото на българите все повече скито-хунорски народи. На царските синове се възлагат следните задачи – Боян – престолонаследник, получава короната на Великия Кан, и отива в Средището; Котраг трябва да разшири Държавата до Средна Волга; Исперих и Кубер трябва да заздравят властта на Държавата в Северно-Причерноморските стени, Крим и на север от Дунава, и да започнат овладяването на Балканския полуостров; Алцек трябва да заздрави властта на Държавата в Панония и да обезпечи тила на Исперих и Кубер срещу германците.

Две години след смъртта на Кубрат хазарите извъшили държавен преврат. Върховната власт поели те, а Боян останал на север от Кавказ, като техен Васал.

Кограг и Исперих не признали преврата, и обявили създаването на нови държави.

Котраг изпълнил поставената му задача блестящо. Той поставил основите на най-богатата, най-могъщата и най-културата държава в Европа през ранното и високото средновековие – Волжска България.

Алцек не успял да се задържи в Западна Панония. Прехвърлил Алпите, слязъл в Италия и стигнал до Беневент, където станал васал на лангобардския крал.

Най-трудна била задачата на Исперих и Кубер. На Балканския полуостров се намирала една империя, която съвсем наскоро била изживяла апогея на своето могъщество, чиято столица била практически непревземаема; част от населението – гърците, били враждебно настроени срещу българите. Двамата братя сторили всичко възможно за достигане на целите, по най-добрият възможен начин. Войната с Византия продължила 38 години. Исперих поел фронталния удар, а Кубер се заел с овладяването на стратегическото сърце на полуострова – Македония, която вече се наричала от тогава, и до края на Възраждането – Долна земя. Действията им били безупречно съгласувани, и завършили с голям успех. През 681г. Между България и Византия бил сключен мир, с който последната признавала Дунавска България.

Долна земя влязла в състава на Дунавска България още от нейното основаване. Долна земя била заселена още преди този държавен акт с компактни български маси, които в продължение на 2-3 века успешно се интегрирали със старите македонци.

Долна земя станала дясното крило на Българската държава. Тя станала най-важната област от Българската държава; защото който владее нея – владее полуострова; защото човешкият и материал бил от много високо качество; очевидно, сплавта от македонци, славяни и българи се оказала твърде сполучлива. Много пъти в критини моменти, спасението на България идвало от Долна земя.

Занизали се години на разширение, консолидация и успехи. България вървяла към своя възход. Но тъкмо когато българският народ трябвало да започне да бере плодовете на своите вековни усилия, съдбата му изменила.

Без никаква необходимост, при тъй нареченото покръстване било променено изпитаното през хилядолетията държавно устройство с чуждо, враждебно. Полетът на българския народ бил прекършен задълго, може би завинаги. След всеки опит да се изправи, той падал все по-ниско. От империя България се превърнала в обикновена балканска държава. Между другото, покръстването на македонците и траките започва още през І век от Св. Апостол Павел, а по-голямата част от българите са покръстени между 516 и 530 г. от епископ Кардост.

Сто и двадесет години били необходими на Византия за да завладее България на юг от Дунава. Средището на съпротивата била Долна земя. Срещу разтлението на общество и държава се възправили комитопулите и Самуил. Епопеята, продължила 45 години.

И днес трагичната фигура на великия цар се възправя над Долна земя и бди над съдбините на българския народ.

Второто Българско царство било само бледа сянка на Канска България. С много малки изключения, хората, процесите, събитията издребняли, Долна земя често била извън границите на Българското царство, даже била подшнована и от чужденци. Долна земя дочакала турското нашествие, разделена на 8 самостоятелни княжества.

България посрешнала новите завоеватели – турците – в пълна духовна немощ и разединение. И въпреки всичко, борбата продължила 334 години.

Само 3 години след окончателното падане на България под турска власт, в Долна земя избухнало едно от най-внушителните български възстания – възстанието на Карпот войвода. Карпот бил провъзгласен за крал. Титлата му била потвърдена от австрийския император Леонид І.

Следват години на упорита съпротива и кървави битки; хайдушки дружини, възстания- Охридските архиепископи Дионисий Рали и Атанасий обикалят Русия и Европа с дипломатически мисии – за да търсят съюзници в борбата на българския народ за свобода.

И ето че спасението на България дошло пак от Долна земя. През 1762г. отец Паисий Хилендарски ( родом от Банско) завършва „История славянобългарска”. Това е манифест на българската свобода. Това е началото на Българското възраждане. Заради своята защита на българщината охридската архиепископия била закрита през 1767г.

Всред низ от безнадеждни бунтове и възстания, несполуки и погроми българският народ намерил сам най-правилният път към свободата – сам срещу всички: срещу турската варварска власт, срещу гръцкото безбожно духовенство, срещу Великите сили, ръководени само от своите безчовечни интереси.

Българският народ избрал пътя на духовната свобода, на просветата и културата.

Долна земя се покривала с училища и читалищя; множал се броя на учителите.

Македонските българи се включили дейно в борбата за освобождение от духовното на Цариградската патриаршия. Тази борба в Долна земя била съпроводена с на-големи трудности поради напрегнатата гръцка църковна и културно-просветна агресия. Огромна заслуга за пробуждането на македонските българи и разбиването на асимилаторските планове на гръцкото духовенство имат братята Димитър и Константин Миладинови - и двамата отровени в турския затвор от фанар?????, и техните ученици Григор Пърличев и Кузман Шанкарев.

На 28.ІІ.1870г. бил издаден султански ферман, с който се възстановявала самостоятелността на българската църква, и била създадена Българска екзархия. За пръв екзарх бил избран Антим І. Във фермана били определени границите на Екзархията. В тези граници не били включени 14 македонски епархии. През 1872 – 73г. Бил проведен плебисцит, съгласно който 7 от тях се присъединили към екзархията. В останалите 7 епархии населението признало екзархията и почнало плебисцит, за да се присъедини към нея.

В последвалите няколко години, които бележат върха на борбите за политическо освобождение на българкия народ, Македония остава някак настрана.

Защо? Там нито са липсвали будни българи, нито е отсъствала жажда за свобода у мнозинството от народа. Преди всичко, Васил Левски на практика не е достигнал до Долна земя. Не му е стигнало времето.

По различно е положението след решението на Гюргевския революционен комитет от декември 1875 г. за пристъпване към непосредствена подготовка за общо възстание през пролетта на 1876г.

Страната била разделена на 5 революционни окръга: Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски. Софийският останал само на книга. Един бегъл поглед върху картата на България показва че вън от полезрението на Гюргевския комитет останала повече от половината от земите населени с българи, включително и Македония!

И отново – Защо?

Тук се налага да се занимаем малко с геополитика.

Преки и непосредствени интереси на Балканите имали две велики сили – Русия и Австро-Унгария. Русия искала Цариград и проливите, а Австро-Унгария – Солун и Драч. Една целокупна България, в своите естествени, народности граници, независима и свободна, би била пречка за осъществяване на целите и на Русия, и на Австро-Унгария. Балгария препречвала пътя и на двете сили на юг. Естествено, най-добре би било за тях да си поделят България – Русия да земе озточната част, а Австро-Унгария – западната. Но във втората половина на ХІХ в. Това вече не било възможно. Нито те биха го разрешили една на друга, нито другите европейски сили биха го позволили. Тогава най-добрата възможност би била : Изтокът и западът разделени, и от тях образувани по 1-2 автономни територии. Те ще бъдат немощни, и няма да създават главоболия. Задачата за превръщането им в коридори за Цариград и Солун-Драч значително се облекчава. Сърбия остава буфер между двете империи – за всеки случай.

И ето че висшият революционен орган на борещия се народ взема решение, което точ в точ съответства на намеренията на двете Велики сили. Македония – най-будната, най-бойната и жертвоготовна част от България, няма да възстава. Все едно че я няма. Все едно че там не живеят българи, и не я включват в революционните окръзи.

Далеч съм от мисълта, че членовете на Гюргевския комитет са били агенти на Руския император. Не! Повечето от тях са били истински родолюбци. Но те са били млади хора, буйни глави, люде които са имали само най-бегла представа за вътрешна и външна политика и за международно положение. Някои от тях са били руски възпитаници. Едва ли някога архивите на Руския Азиатски департаменти ще се отворят изцяло и напълно за българските учени, но ледената милувка на неговата дълга ръка се усеща както по резултатите от решенията на Гюргевския комитет, така и по резултатите от самото Априлско възстание.

Това възстание, обявено единодушно за връх на борбите на българския народ за политическо освобождение, е определено от народния поет Иван Вазов – съвременник на събитията, с една единствена и много точна дума – Батак2. Наложено е схващането, че Априлското възстание е причина за Освободителната война и от там – за възстановяване на българската държавност. Всъщност, то е повод за нея – търсен и предизвикван. Причините се коренят в интересите на Австро-Унгария и Русия. Един прецизен и комплексен анализ от българска гледна точка, обаче, показва че положителните придобивки от това Освобождение съвсем не са толкова много, а отрицателните последици не са никак малко.

Така или иначе, но този добре премерен и добре осъществен акт постигнал следните важни резултати:

1. Нанесъл много тежък удар върху Българската Екзархия и Екзархийската политика за духовна и културна консолидация на целокупния български народ.
2. Оставил живи активни части от българската земя под чужда-стара-турска, и нова – още по-страшна – румънска и сръбска окупация, в това число и най-важната част на България – Долна земя – Западна Румелия – Македония.
3. Вградил дълбоко в съзнанието на българския народ убеждението че свободата му е дар от една чужда държава (макар и тя да е държава на братски нам народи, и което е парадоксално – враждебна на тези народи, на собствените си поданици).
4. Станал основна причина държавното управление на България да бъде предоставено на хора, по-голямата част от които били във висша форма неподготвени за тези дейности, некадърници и откровени негодници. (Един единствен пример в подкрепа на това твърдение: и първият, и вторият княз били хора, които нямали нищо общо с България, и били абсолютно неподходящи по всички показатели за поста „държавен глава” на българския народ. Били пренебрегнати потомствените български благородници: князете Парчевичи, князете Пеячевичи, наследниците на княз Иван Кулин, князете Богориди, Александър Екзарх, пък даже и останките на злощастния Шишманов род в България, Словакия и Унгария.

В резултат на тези важни предпоставки обществено-политическото развитие на българския народ тръгнало в неправилната посока. Българските държавници трупали грешка след грешка, поради което България само за 40 години проиграла историческите си шансове да постигне своето национално обединение и да стане една просперираща, модерна европейска държава.

Основаните почти по едно и също време две съпротивителни организации на македонските българи – върховистката (ВМОК) и вътрешната (ВМРО) започнали напрегната освободителна борба в окупираните Македония и Тракия. За съжаление – по един твърде неправилен начин: често – без взаимодействие, още по-често – в противоборство помежду си, без съгласуване между тях и Екзархията и българското държавно ръководство.

Резултатът бил излишни свидни жертви. И въпреки това борбата напредвала с изгледи за успех.

Последвалото Илинденско – Преображенско възстание наистина било върхът на българските борби за освобождение и обединение. Връх, от който последвало сгромолясването в пропаст, от която няма излизане и до днес.

Зле подготвени, зле въоръжени, зле ръководени, македонските българи се сражавали три месеца, САМИ! Възстанието избухнало в крайно неподходящ от гледна точка на международното положение момент, без дипломатическа подготовка и подкрепа.

България, моля ви се, запазила „строг неутралитет”. Тя, за да не си развали отношенията с Турция и за да не помрачи настроението на някои Велики сили, забранила на българските граничари да пропускат преследваните от турците възстанници! Добре че българските гранични офицери били по-българи от своите управници, и не изпълнявали заповедта, иначе щяха да покрият с позор българския войник! Но позорът не ни отминал. На 03.ІХ.1903г. Главният щаб на Илинденско-Преображенското възстание се обърнал към българското правителство за помощ- Уви, българското държавно ръководство не си помръднало и пръста, за да откликне на молбата.

Обяснението, по-точно оправданието, било че България не била готова за война с Турция! Защо тогава България допуснала да избухне възстанието? (Има доказателства, че от страна на държавното ръководство и вътре в самата организация е имало хора, които под диктовката на чужди и враждебни на България сили, са предизвикали ненавременното вдигане на възстанието). Но даже и да не е така, има моменти в историята на всеки народ, когато се залага всичко – и се печели! Българският народ го показва в близките преди това години не веднъж! Нима българските опълченци бяха подготвени за подвига на Шипка? Нима българските воини бяха по-добре обучени и екипирани от сърбите при Сливница, Драгоман и Гургулят?

Нека да сме наясно – не са ни виновни нито съседите (съюзниците-разбойници(, нито Великите сили! Виновни сме си ние, виновно е нашето престъпно държавно ръководство!

България загуби Македония и Тракия не през 1913 или 1919 година, България загуби Македония и Тракия при Илинденско-Преображенското възстание!

Българите в двете области бяха подложени на геноцид. Бяха избивани, затваряни, заточвани, прогонвани най-будните, най-дейните, най-осъзнатите. Турци, сърби и гърци веднага се възползваха от отслабването на българския елемент. Някои на изток и запад – доволно протриваха ръце.

Последвалите три войни – Балканска, междусъюзническа и Първа Световна бяха опит грешката от 1903г. да се поправи с нови грешки. Напусто отидоха гръмотевичните победи на българската войска по всички фронтове. Повалена и унизена, през 1919г. България беше на косъм от това – да изчезне от политическата карта на Европа.

И след Ньой македонските българи продължиха борбата под ръководството на ВМРТ. Последва време на кървава братоубийствени вътрешни борби. Организацията даде скъпи жертви. Българското правителство на два пъти предаде македонските българи – при Александър Стамболийски и при Клемон Георгиев – уж в името на вечната дружба с югославянското кралство. Нещата се промениха, когато начело на Организацията застана Иван Михайлов. Промениха се методите и формите на борба. ВМРО се превърна в най-мощната национално освободителна организация в света. Враговете на българския народ я обявиха за терористична организация. Това няма нищо общо с истината. Вярно е, че точно международно признато определение за понятието тероризъм няма. Но под тероризъм се разбира метод на въоръжена борба, при който жертвите нямат никаква вина пред подтиснатите и не са сътрудници с подтиснатите(т.е. казано по общо, не са вземали страна в тази въоръжена борба(. Ето защо годеницата на Иван Михайлов Менче Кърничева, Мара Бунева и Владо Черноземски не са никакви терористи, а национални герои.

Годините 1924 – 1934 бяха ознаменувани с формирането на прословутото човеконенавистническо становище на Коминтерна за съществуването на „добруджанска”, „Македонска” и „тракийска” нации. Т.е Беше създадена и теротична основа на осъщественото вече разпокъсване на българския народ. Това е твърде показателно: значи българският народ, един от малките европейски народи, твърде много е вадил очите на комунистическите велможи, за да предприемат към него такава извънредна мярка – разединяване и по теоретичен път. Няма друг европейски народ, удостоен с такава чест. Но тук възниква въпрос с повишена трудност: През 1919г. волжските българи бяха раздробени на башкири, татари и чувати, през 1920 г. бяха разгромени казаците, а през 1921г. – кавказките българи бяха разчленени на балкарци и карачаевци. Изводът е само един: след като към дунавските, волжските и кавказките българи е приложен един и същ похват, то ясно е, че съветските комунисти – преки наследници на руските империалисти, прекалено много са се страхували от българския народ.

През 1941г. по-голямата част от Вардарска Македония и част от Беломорска Македония влязоха за три години във военновременните граници на България. Въпреки 22 те години зверски гръцки и сръбски терор, българщината беше жива и македонските българи посрещнаха българските войни с небивал ентусиазъм – като братя и освободители, като властта беше взета предварително от местните акционни комитети. Възстановени бяха българските училища, читалища, църкви и обществени организации. Българското царство вложи (въпреки затрудненията поради войната) огромни средства за изграждане на инфраструктурни и културни обекти. На територията на победена Югославия имаше съпротива срещу германците и италианците, но главно в Босна и Херцеговина, и част от сърбия, като мълвата за тази съпротива беше силно преувеличена от сърбо-комунистическата пропаганда. В Македония такова нещо на практика нямаше, а доколкото го имаше, то беше дело на гастрольори от други часто на бивша Югославия.

Имаше реална възможност България да заеме и останалите части на Македония, включително и Солун, но царското правителство отказа по политически съображения. А българите там ни чакаха с надежда и упование.

През лятото на 1944г., когато над България надвисна съветската опасност, от северо-запад във Вардарска Македония пристигнаха Титови главорези, за да „подсилят” съпротивата в Македония. На 2.ІІV.1944г. в манастира „Св. Прохор Пченски” се проведе комунистическо сборище, на което Вардарска Македония беше обявена за Югославска република.

В края на Август и началото на септември 1944г., пред угрозата от предстояща съветска окупация, в Балгърия настана бепорядък. Българските управници бяха парализирани от ужас. Българските войски и администрация в „Новите земи” а практика изоставени от държавното ръководство на произвола на съдбата, започнаха да се изтеглят самоволно в старите предели, зарязвайки българското население беззащитно пред озверелите сръбски и гръцки полувоенни формации. България отново предаде македония. На 6.ІХ.1944г. Германия обяви „независимостта” на Македония под германско покровителство и предложи на „Иван Михайлов да стане министър председател, но той отказа. На 6-8.ІХ.1944 г. България обяви война на Германия. В първата фаза на т.н. Отечествена война българската войска, давайки огромни и излишни и напразни жертви, отново отвоюва Вардарска Македония, косово и Моравия, и ги поднесе на тепсия на сърбо-комунистите.

В Македония се развилня необуздан антибългарски терор. Прочути ще останат т.н. „Коледни кланета” над български родолюбци във Вардарска Македония на 7-9.І.1945г. Бяха избити 1260 души. Общо в първите месеци след възстановяване на сръбската власт във Вардарска Македония бяха избити без съд и присъда около 30 000 души – цвета на българския народ. Българското население и в двата дяла на Македония – под гръцка и под сръбска окупация – беше подложено на безпрецедентен натиск. Бяха приложени всички съвременни и стари методи за изтриване на българското самосъзнание и налагане на една нова – гръцка и македонска – национална идентичност. Във вардарска Македония, в средата на ХХ век, пред очите и под носа на цивилизована Европа, която току-що се беше освободила от съвременното варварство на нацизма, започна насилственото формиране на една нова нация – македонската. За кой ли път от българската народност се откъсваше жива част и ес подаряваше на друг народ!

През 1946г. въ Гарция избухна гражданска война, в която 40% от участниците на страната на про-комунистическите сили бяха българи от Ога-Западна Тракия и Южна Македония.

Скоро след 0.ІХ.1944г. населението на Пиринска Македония също беше „отбългарено”: по нареждане на Москва, по настояване на Тито, жителите на Пиринския край принудително трябваше да сменят националността си и да се превърнат в македонци. Започнаха да ги учат на „македонски език” и на македонска история. Комунистическото софийско правителство се покри с неизтриваем позор. Но за това национално предателство никой не потърси сметка на комунистическата партия след 10.ХІ.1989г.

В Албанската част от Македония (Голо бърдо) никой не подложи българите да репресии. Но те просто бяха забравени от София. А българите в Косово, също забравени от всички, бяха обявявани ту за сърби, туза бошнаци, ту за югославяни…

Годините вървяха. Между България и останалите части на Македония беше издигната Китайска стена. Българите в Гърция бяха принуждавани под клетва пред кръста и евангелието да се отказват от имената си и народността си. В Скопие съчиниха македонска азбука. Слава Богу, в България разрешиха на новоизлюпените македонци отново да се зоват българи.

Падна Берлинската стена. Югославия – последната крепост на комунизма в Европа, започна да се разпада всред кръв и пожарища.

На 8.ІХ.1991 г. Македония обяви своята независимост. Благодарение на особените интереси на запада към района и позицията на България – без война. На 15.І.1992 г. България първа в света призна новата държава.

Това съвсем не означава, че Сърбия се е отказала от Вардарска Македония. На 13.V.1992 г., на 30 хиляден събор в Равна гора по повод откриване паметник на генерал Дража Михайлович, лидерът на Сръбското движение за обновление Вук Драшкович беше откровен до болка: „Бъдещата декомунизирана Сърбия трябва да се обедини с Черна гора, Сръбска Босна и Херцеговина и Вардарска Македония. Голяма Югославия е всъщност Велика Сърбия. Ние никога няма да се отречем от сръбското етническо и културно наследство в Македония.”

През последните години Македония имаше и има да се справя с два трудно разрешими проблема: въпросът за името на държавата и въпросът за отношенията между македонци и албанци.

С достойна за по-добри каузи неотстъпчивост Гърция отказва да признае новата си северна съседка под това име, защото смята, че по този начин ограбват нейното историческо и културно наследство.

По тай причина се оспорва и изображението на македонското държавно знаме, което наподобява и т.н. Звезда на Вергина – знака, намерен в гробницата на Филип ІІ Македонски във Вергина.

Ето къде е заринато кучето – гърците твърдят, че древните македонци са древни гърци, а днешните македонци убеждавали света, че произлизат пряко от древните македонци. Така този наглед чисто академичен (и схоластичен) спор получава съвсем съвременно политическо значение.

Гръцката постъпка е бе прецедент в световната история. По тази причина и до ден днешен Македония фигурира във всички международни институции не с конституционното си име, ас означението „Бивша Югославска Република Македония”. Това е един от абсурдите на съвременния международен политически живот.

Албанският въпрос в Македония е колкото спорен, толкова и ясен. Албанци живеят в Македония от край време. От началото на ХІХв. Тяхното присъствие в Западна Македония се засилва. Истинското албанско нашествие в Македония започва обаче когато Сърбия отнема автономията на Косово – днес голяма част от албанците в Македония са косавари. Албанците са поредната бомба със закъснител, която сърбо-комунистите поставиха на пътя на Македония към свобода и независимост.

Тук трябва да обърна внимание и на следното – дотогава, докогато българският характер на Македония не се поставяше под съмнение, албанците нямаха никакви претенции към тази земя, тъй като уважаваха българите, и имаха респект от тях3. Всички беди започнаха, когато македонистите започнаха своята пещерна безогледна и нескончаема противобългарска пропаганда.

Докато не се разрешат въпросите с името и с албанците, докато не престане пропагандата срещу всичко българско, Македония няма да намери своето мяст в международната общност, няма да бъде приета в НАТО и ЕС, няма да стане нормална държава. Точно към това се стремят македонистите, които са сръбски агенти, а сърбите както вече се каза, не са се отказали от реванш. Противоборството между македонци и албанци също обслужва сръбските интереси. Жертва на сърбите в Косово, в Македония албанците обективно действат като сръбски агенти.

Разбира се, в Македония – от много години, и днес, се посрещат интересите на Изтока и Запада. Америка вече стъпи в Македония. Македония е най-важното от стратегическа гледна точка място в нашия район. Америка няма да я изпусне.

В крайна сметка, и въпросът с името ще бъде разрешен, и албанците ще се укротят4 .

Предстоят тежки, съдбоносни години.

Новата студена война вече е в ход. В ней постоянно се намесват нови играчи. Светът става все по-несигурен.

Гореща Световна война няма да има. Но локалните конфликти няма да изчезнат, конфликтите с малка интензивност ще се множат, тероризмът ще придобива все по-нови и опасни форми.

Тласнато от алчността на тези, които ръководят съдбините на света, човечеството стремително върви към екологична катастрофа, финансови и стопански кризи, социални сблъсъци. Пропастта между бедните и богатите се увеличава.

В този неразумен свят България и Македония трябва да направят всичко възможно, зада оцелеят. И то да оцелееш не как да е, а така, че да могат да работят за по-добро място в света.

България е малка, Македония е още по-малка. Но те са единствени. Ако сме рамо до рамо, ще се запазим по-лесно и по-успешно.

Водещата роля се пада на България. С много такт, с много мъдрост, с желязна последователност България трябва да преследва своята цел. Трябва да се изполват всички средства, за да се вразуми по-малката сестра. Трябва да се работи бавно, внимателно, с перспектива. Задачата е да се постигне максимална културна и стопанска интеграция между България и република Македония. След това ще дойде редът и на българите в Гърция, Албания и Косов. Това трябва да стане задача номер 1 на българското държавно ръководство, независимо от това, коя партия управлява. За целта българските учени и държавници трябва да разработят стратегически план-програма.

На наша страна трябва да бъде спечелена международната общност, да бъде спечелена нашата емиграция (особено в САЩ, Канада и Австралия), умишлено разединена от раговете на българския народ на българска и македонска.

Всичко това изисква начело на държавата да бъдат изтласкани най-мъдрите българи. Отговорността е огромна. Залогът е бъдещето на България.

Историята, животът отново ни дават шанс.

Отговорността е на всички ни. Гражданското общество трябва да се намеси решително и да принуди държавниците да завъртят кормилото в правилната посока.

Не е лесно и няма да бъде лесно.

За това пък е благородно.
Българската кауза е свещена.
Нека всеки от нас да направи всичко според силите си за тази свещена кауза.
Нека бъдем достойни за великото време, което чука на вратите на нашите души!

1. Тук трябва да направя следното уточнение: Историческият период от Александровите завоевания до 30г. пр. хр. – в Живота на т.н. античен свят – се нарича елинизъм. Той е характерен с господството на гръцката духовна и материална култура в земите на бившата велика империя. За тези, които поддържат схващането че Александър е грък, това е още един аргумент в тяхната теза. В действителност съвсем не е така. Вярно е, че гръцкият език за известен период от време е станал в този район нещо като международен. Вярно е, че гръцката култура е имала водещ характер през тези три века, въпреки че в повечето случаи тя е била силно повлияна от местните култури – до степен на пълна неузнаваемост. Но това съвсем не значи, че египтяните или примерно персите са били или са станали гърци.

В днешно време се повтаря нещо подобно: Английският език (в неговия американски вариант) се превърна в международен. Американската масова култура залива целия свят. (Тя естествено е англоезична). Това обаче, не означава че всички ние ще станем американци (или още по-малко – англичани). Още повече, че съвременните американци са твърде далеч от англичаните по дух и по кръв ( в съвременната американска нация англо-саксонският компонент непрекъснато намалява, за сметка на пришълците от другите европейски страни, на потомците на негрите (докарани от всички краища на Африка), на латино-американците, на източно-азиатците, и разбира се на индианците)!

2. Следствие от възстанието била Цариградската посланическа конференция 1876-1877г. Решенията на тази конференция отразявали съвсем точно въжделенията на Австро-Унгария и на Русия. България трябвало да бъде поделена на Западен български вилает със столица София, и Източен български вилает със столица Търново. Тези автономни области обезпечавали в обозримо бъдеще Солун и Драч за Австро-Унгария, а Цариград – за Русия. Възползвайки се от сложните дипломатически игри на великите сили, турците провалили решенията на конференцията. Следващият ход бил ХІ-та руско-турска, наречена Освободителна война.
3. Освен това, от 1878 до 1912г. България беше основната база на албанското националноосвободително движение.
4. Воден от загриженост за правилното и бързо уреждане на въпроса с името, правя следното предложение:

Република Македония, Бившата Югославска Република Македония да получи името Евро-Македония.

Уверен съм, че това име ще бъде прието от цялата международна общност, както и от Гърция, по следните причини.
1. То не накърнява по никакъв начин ничии интереси.
2. То е оправдано исторически – Европа е „започнала” от нашите земи.
3. То подчертава ясното различие между земите на сегашната република Македония, на Албанска Македония, на Българска Македония и на Гръцка Македония.
4. То е израз на искрения и силен стремеж на македонския народ да стане част от Обединена Европа.
5. То подчертава значението на Македония, която е средището на Балканския полуостров, за интеграцията на нашия регион към Обединена Европа.
6. И на края, името е красиво и благозвучно.

Това предложение аз изпратих до посолството на Република Македония в България на 9.І.2009г. с молба да бъде представено на Държавното ръководство