Росен Минев
Българите и България. Размисли върху техния път през вечността.
Свитък II: Произход и пораждане на българите.Разселване на българите. Скито - хунорска народностна общност. Скито – хунорска цивилизация. Скито – хунорска теория за произхода на българския народ.
Българите и България. Размисли върху техния път през вечността.
Свитък II: Произход и пораждане на българите.Разселване на българите. Скито - хунорска народностна общност. Скито – хунорска цивилизация. Скито – хунорска теория за произхода на българския народ.
Днес на земята живеят 910 народности, които говорят 5651 езика и обитават 244 държави и зависими територии.
Всяка една от тях има дълбоки корени, които достигат до началото на човешкото съществуване. Всяка от тях има законно право да търси и изследва своето минало до зората на човешката история. Малцина, обаче го правят. Още по-малко имат действителни успехи в тази насока.
Многозначително е това, че българите от край време проявяват жив, неотслабващ интерес към своето най-древно минало. Ще подкрепя това твърдение, посочвайки няколко много характерни съчинения, в които се твърди, че българският народ се е появил на белия свят още в най-дълбока древност:
анонимен Римски хронограф – от 354г.,
Епическа поема „Сказание за дъщерята на хана“ - създадена през 832г. От волжския българин Михаил Бащу ибн Шамс Тебир,
Джагфар тарихи (История на Джагфар) – завършена във Волжка България през 1680г., съдържаща летописа на Гази Барадж, писан от 1229 до 1246г.,
История славянобългарска – завършена от отец Паисий през 1762г.,
Веда словена – събрана и записана от Иван Гологанов от 1874 до 1881г.
Във всички случаи, изследването на най-древното минало, опира до два основни въпроса : произхода на земята и произхода на живота на земята въобще и в частност – произхода на човека.
И двата въпроса са едновременно предмет на разглеждане както от религиата, така и от философията (но не като наука, а като мировъззрение), а също така и от науката.
Засягам този въпрос само мимоходом, но непременно, защото :
той не е предмет на това писание,
но е негова задължителна отправна точка.
Съществуват два подхода към решаването на двата основни въпроса : еволюционистки и креационистки.
Еволюционисткият подход се разпада на два независими един от друг и взаимно - противоречиви пътища : научен (по-точно самообявил се за единствено научен) и окултен.
Според „научния“ подход историята на земята и на човечеството се подразделят на следните геологични ери : архайска, протерозойска, палеозойска, мезозойска и неозойска.
През архайската ера на земята се появява животът, а през ранния плиоцен (епоха от неозойскана ера) – човекът. Много по-късно започва онова, което днес е прието да се нарича човешка история.
Съгласно окултното предание историята на земята, на земния живот и на човека се позразделят на 6 епохи : Борея, Хиперборея, Пасиорида, Лемурия, Атлантида и сегашната шестата епоха. Всяка следваща епоха започва след загиването на предидущата цивилизация. Гибелта е предизвикана от грешките, прегрешенията и греховете на човечеството, които са довеждали до катаклизъм от планетарен мащаб.
И двата подхода приемат, обаче, че :
Земята еволюира от горещо (огнено) или ледено (сковано от вселенски студ) кълбо до спътник на слънцето, на който се създават условия за възникване на живот,
в един момент на земята се поражда живот, който еволюира до човек.
Срещат се и вариации на двата подхода : животът не е възникнал на земята, а внесен отвън (от извънземни).
Креационистите смятат, че възникването на земята, на живота върху нея и на човека са резултат от Сътворение, т.е. - от пряката и целенасочена дейност на Твореца. (Разбира се, те не отричат закона на еволюцията, който също е Божие твориние, но той има значително по-тесни рамки на действие от тези, които му приписват еволюционистите).
(По въпроса за еволюционизма и креационизма аз ще се върна отново, когато разглеждам пра-старото българско Учение за Върховното Единство).
Аз започвам разглеждането на българската история от времето след последната глобална катастрофа - т.нар. Всемирен Потоп, който се е разразил през дванадесетото хилядолетие пр.Хр. и е траял няколко столетия. Предания за този потоп има в народното творчество на всички „древни“ народи. (Намирам, че ровенето в миналото преди потопа е работа несериозна, че е напразно губене на време, тъй като сведенията, които на този етап имаме за епохите приди него са неясни, противоречиви и недостатъчно обосновани.)
Преди потопа е съществувало човечество, което е било достигнало върхове на знанието и материалната култура. По време на катастрофата по-голямата част от хората загинали. Запазили се живи във високите планини и техните пещери само малки, откъснати една от друга човешки групи. Катаклизмът унищожил абсолютно всички материални придобивки на предходната висока цивилизация. Останало само знанието за нея. Но лишено от материален носител, това знание постепенно се превърнало в предание – сказание – приказка. Хората постепенно забравили – загубили познанията на своите предци. Останал само неясен, смътен спомен за тях. Останките на човечеството потънали в епохата на вторично подивяване.
Но не всичко било загубено. Дълбоко в пещерите, в недрата на приоблачните върхове, живеели хора, които запазили най-важното от предпотопните знания : познанието за Бога, за доброто и злото, за вселената и нейното устройство, за човека и неговото място, цели и задачи в света, за времечислението, за природата и взаимоотношенията на човека с нея, за живота и смъртта, за духа, душата и тялото, за човешкото общество и неговото устройство.
Част от тези хора се зовяли българи.
На съвременен български книжовен език думата „българин“ означава „син на светлината“. Името „българин“ е било не само и не толкова название на група хора, то е било религиозно понятие.
Минавали столетия. Хората живеели като чеда на природата. Първобитните хора. Природните стихии постепенно се укротили. Земното кълбо придобило друго лице. Появили се нови материци, изчезнали предпотопни планини и морета, цветущи равнини се превърнали в ледени пустини.
Българите не само съхранявали старите знания. Те получили ново предназначение : станали учители на подивялото човечество.
Искам веднага да подчертая много дебело нещо изключително важно: в самото начало, след потопа, българите не са били нито род, нито племе, нито народ. Те са били отделна особена порода хора. Те са били членове на невидимо могъщо братство, на орден от посветени във висши тайни и знания люде.
Постепенно хората напускали планините и се разселвали по цялата земя. Част от учителите българи останали в древните светилища; други от тях поели по широкия свят. Някои от тях станали вождове, други – жреци, трети – лечители, звездобройци, занаятчии, мореплаватели ...
Голяма част от учителите и мъдриците живеели всред своето паство, споделяли неговите грижи, ежедневие и въжделения.
Учителите започнали да създават семейства. Появило се потомство. Започнали за се образуват родове. Родовете се разселвали и множали. Породата станала народ. Орденът се роил на орди. Ордите тръгнали по широкия свят. Къде с добро, къде – не, те разнасяли по земята знанието и го обяснявали на полу-дивите хорица по подходящ начин. Някъде ги разбирали, слушали и почитали. Другаде ги отхвърляли с ярост и ги преследвали. На много места българите станали герои от митовете на хората; на много места били обожавани приживе. Някои то тях загивали с мъченическа смърт.
Да се върнем пак към името на нашата народност – българи. Казах вече, че то означава на съвременен български книжовен език „син на светлината“. Откритието е направено от Минчо Димитров и обнародвано в книгата му „Златните съдове от гробницата на Цар Аспаруха“, издадена през 1929г. в София.
Малко са народите, към смисъла и значението на имената на които науката е проявила интерес; още по-малко са тези народностни имена, чиито смисъл и значение са наистина открити и определени.
Нашият случай е значително по-особен. Затова ще си позволя само да изброя какъв смисъл и значение се придава на името „българин“ от различните изследователи:
1. Името „българин“ произтича от името на някой от следните типични праотци : Белар, Биляр, Болг, Болк, Булгар, Буляр, Бурджан, Българ.
2. Името „българин“ означава човек, идващ от Болг Арийски т.е. - от Бактрия.
3. Името „българин“ произлиза от името на древния град Балх (столица на едноименната държава Балх – Балхика – Балхара, намираща се в древността в земите на днешен източен Иран. А то е точно обратното – имито на града произлиза от името на народа).
4. Името „българин“ произлиза от името на някой от следните градове : Болгар, Болград, Бухара, Булган (конски стан). (А то е точно обратното).
5. Името „българин“ произлиза от названието на селището Фиргаму (Биргаму), намиращо се във Ферганската долина – Таджикистан, където нашите прадеди добивали през древността свещения минерал лазурит, (А то е точно обратното).
6. Името „българин“ произлиза от името на реките Болгар – чай , Буг, Буджак, Волга или езерото Балхаш. (А то е точно обратното).
7. Името „българин“ произлиза от името на прозрачния планински кварц белур – белаур - берула – буралу, който нашите прадеди добивали през древността в Памир. (А то е точно обратното).
8. Името „българин“ произлиза от думата „бик“, чиито потомци били българите (бикът бил тяхно тотемно животно).
9. Името „българин“ произлиза от думата „плуг“ (пълг). (А то е точно обратното).
10. Името „българин“ произлиза от иранската дума „бон-гар“ - дъно на пещера.
11. Името „българин“ произлиза от кюрдската дума „булгур“. (А то е точно обратното)
.12. Името „българин“ произлиза от аланската дума „бългаерон“ - „загорци“.
13. Името „българин“ произлиза от осетинската дума „българон“ - бряг – значи крайбрежни хора.
14. Името „българин“, което в старите писмени източници е записвано като „блъгарин“, означава на адичейски „цяло съставено от 7 части“.
15. Името „българин“ произлиза от монголското название на бялката - „булган“. (А то е точно обратното).
16. Името „българин“ произлиза от тюркските думи „булг“ и „ури“ и означава „смесени угри“.
17. Името „българин“ произлиза от тюркската дума „баш-гур“ („беш-огур“), което означава пет племена.
18. Името „българин“ означава „търговец“ на татарски език.
19. Името „българин“ произлиза от алтайския глагол „булгамак“ - смесвам – „смесен народ“.
20. Името „българин“ произлиза от угро-финските думи „бул“ и „угри“ и означава „петима угри“.
21. Името „българин“ произлиза от латинската дума „бургариум“ - „пазач на крепост“.
22. Името „българин“ произлиза от латинската дума „вулгарис“ (простолюдие).
23. Името „българин“ произлиза от древно-немския глагол „болген“ - „сражавам се“, (А то е точно обратното).
24. Името „българин“ означава „земеделец“ (от арабски език).
25. Името „българин“ означава „човек“.
26. Името „българин“ означава „велик човек“.
27. Името „българин“ - „ба`ал-гур“ означава „всемогъщ господар на хората“.
28. Името „българин“ - „бур-гур“ означава „божи учител“.
29. Името „българин“ означава „голям“.
30. Името „българин“ означава „учен човек“.
31. Името „българин“ означава „богат“.
32. Името „българин“ означава „ходещ гордо“.
33. Името „българин“ означава „жител на градове“.
34. Името „българин“ означава „множество“.
35. Името „българин“ означава „воден човек“.
36. Името „българин“ означава „речен човек“.
37. Името „българин“ означава „бунтар“.
38. Името „българин“ означава „скитник“.
39. Името „българин“ означава „глутница вълци“, преносно - „дружина бойци“.
40. Името „българин“ означава „голяма планина“.
41. Името „българин“ означава „висок бряг“.
42. Името „българин“ означава „голяма река“.
43. Името „българин“ означава „варварин“.
44. Името „българин“, т.е. „булгар“ значи „тълпа“.
Както се вижда, изброих цели 44 „хипотези“ за значението на българското име. (Някои от тях се доближават доста до истината. Някои от тях направо екзотични.) Наистина внушителна цифра. Такъв един малък народ – неизвестен, мразен, презрян, смачкан – пък такъв интерес към името му! Малко са народите, които могат да се похвалят с „такива“ постижения.
Защо ли?
Мисля, че обяснението прозира от името на българите, както и от истината за
пораждането на нашия народ. Тук му е мястото, също така, да споменем и другите „хипотези“ - за произхода на българската народност :
1. Българите произлизат от хунорите (хуните). Това не е така, защото народ „хунори“ (хуни) няма. Думата „хунор“ (хун) означава съюзник. Българите са живели от пра-стари времена с хунорите (хуните), но винаги са били нещо съвсем различно от тях.
2. Българите произлизат от скитите. Това не е така, защото от пра-стари времена българите са живели заедно със скитите, но винаги са били нещо съвсем различно от тях.
3. Българите произлизат от траките. Това не е така, защото от пра-стари времена българите са живели заедно с траките, но винаги са били нещо съвсем различно от тях.
4. Българите произлизат от славяните. Това не е така, защото от стари времена българите са живели заедно със славяните, но винаги са били нещо съвсем различно от тях.
5. Българите произлизат от иранците. Това не е така, защото от пра-стари времена българите са живели заедно с иранците, но винаги са били нещо съвсем различно от тях.
6. Българите произлизат от угро-фините. Това не е така, защото от пра-стари времена българите са живели заедно с угро-фините, но винаги са били нещо съвсем различно от тях.
7. Българите произлизат от тюрките (туранците). Това няма как да е така, защото тюрките се формират като племенна общност едва през VІ век.
8. Българите произлизат от татарите. Това няма как да е така, защото татарите се формират като племе едва през ХІІІ век.
9. Българите произлизат от келтите. Това не е така, защото от стари времена българите са живели заедно с келтите, но винаги са били нещо съвсем различно от тях.
Въобще, както става ясно, ученият свят на водещите държави, (където са се появили тези хипотези) полага похвални усилия, за да докаже, че сме всякакви други, но не и българи.
И тъй : Поредният и последен засега световен катаклизъм – бушувал на земята през ХІІ хилядолетие пр.Хр. и съсипал предишната цивилизация, за която, с редица уговорки, приемам, че е Атлантическата.
Едно от местата, където обитавали хора, оцелели след Великия Потоп, били недостъпните планини на Източен Кюрдистан. От тези хора, според преданията, потвърдени в наше време от редица изследователи, постепенно произлезли 72 народностни групи. Две от тях представляват особен интерес за нас : пра-хунорите (или пра-хуните) и пра-скитите. Веднага подчертавам, че това са условни, съвременни названия на човешки общности, които са се състояли от различни родове и племена, отличаващи се едни от други по език, нрави и обичаи, но са имали и нещо много общо помежду си – и то е най-важното – духовният строеж – по отделно за пра-хунорите и пра-скитите. Избързвайки с няколко хилядолетия, ще кажа, че в най-общи линии пра-хунорите са родоначалници на бъдещите конни народи, а пра-скитите на бъдещите орачи (земеделци).
Между прадедите на бъдещите племена и народи живели и носителите и пазителите на висшите знания, пренесени от предпотопната цивилизация – мъдреците, бъдещите учители „Синовете на Светлината“ - българите.
Постепенно със стабилизирането на гео-климатичната обстановка на земята и оформянето на новите климатични пояси, хората започнали да се разселват по всичи посоки на света.
Пра-хунорите се насочили в посока „изток-североизток-изток“, а пра-скитите – на „север-северозапад-запад“. Бавно, но устойчиво, пра-хунорите и пра-скитите заселили голяма част от евро-азиатския материк : от Атлантическия океан (скотите в Шотландия) до Тихия (айните и бъдещите японци в Япония), от Северния ледовит океан (нганасаните на полуостров Таймир в Русия до Индийския океан (белуджите в Пакистан).
Пра-хунорите и пра-скитите се движели, в общи линии заедно, и се разселвали на една и съща – указаната вече – огромна територия. Те непрекъснато общували помежду си (понякога - по мирен начин, понякога – с оръжие). (Разбира се по тези земи живели и много други хора от съвсем друг произход).
Постепенно на по-голямата част от Евро-Азия, се създала една много особена общност от хора, които аз наричам скито-хунорска народностна общност. Тя била истински конгломерат от племена и народи, които се различавали помежду си по език и бит. Общо било, обаче – ще повторя - най-важното – духовният строеж.
И още нещо – свръх-важно : всред тях живеели българите. Техни учители били българите. (Разбира се, българи живеели и в други страни, и всред други народи).
Въпросните земи били заселени и усвоени, в общи линии, между VІІІ-то и VІ-то хилядолетие пр.Хр. Но движението в техните рамки, и разселването вън от тях, продължило. През Западна Азия пра-хунорите и пра-скитите достигнали Северна Африка, пребродили я и достигнали Западна и Централна Африка (хауса и канури в Нигерия, Нигер, Чад, Камерун, Гана, ЦАР и Того). През Североизточна Азия те преминали в Северна Америка (ескимоси на север - в Канада, САЩ и Гренландия), разселили се из Кордилерите и Великите равнини, преминали в Средна Америка и оттам в Южна Америка (кечуа и аймара на юг - в Колумбия, Еквадор, Перу, Боливия, Чили и Аржентина). От перуанското крайбрежие се впуснали в Тихия океан, където се разпръснали от Хавайските острови на север (хавайци) до Нова Зеландия на юг (маори).
Разселването на скито-хунорските народи приключило към средата на І-то хилядолетие. Но движението на малки и големи човешки маси продължило, продължава и до сега. (Между другото, Великото преселение на народите, чието начало науката поставя - условно в 375г., и тлъсъкът за което с право приписва на хуните, не е нито първото, нито последното, нито най-голямото разместване на хора в човешката история).
По време на разселването по-голямата част от българите се заселили в Таримската долина - географска област в сърцето на Азия, тогава цветуща градина, и съпределните на нея северни и западни долини на Памир.
През своята хилядолетна история скито-хунорските народи са създавали много и различни държавни формирования - някои от тях - мимолетни, други - дълготрайни.
Особено характерни са 5 империи. Всяка една от последните 4 е пряк и законен наследник на предидущата. Те произлизат по права линиа една от друга. Всички тези империи имат еднаква държавна идеология, еднаква стратегическа цел и еднакви средства да нейното постигане.
Това са :
Великата Хунорска империя (около 5000г. пр.Хр. - 40г.пр.Хр.) - около 5000г.,
Великата Кушанска империя (около Рождество Христово - 375г.) - около 375г.,
Великата Хунска империя (375г. - 468г.) - 193г.,
Велика България (468г. - 643г.) - 175г.,
Дунавска България - Първо Българско Царство (643г. - 1093г.) - 450г.
Идеологията е била : създаването на Световна империя, завоюване на Световно господство.
Стратегическата цел е била : обединяване на всички скито-хунорски народи в една държава. Средствата са били : културно проникване, дипломация и война. И петте империи са български. Идеолозите, ръководителите, строителите на тези империиса били българи.
През вековете са съществували и други скито-хунорски империи, създадени от други скито-хунорски народи :
Империя на каситите (1750г. - 1150г.пр.Хр.) - в Междуречието,
Империя на хиксите (1670г. - 1570г.пр.Хр.) - в Египет,
Империя на хетите (ХVІІ - ХІVв.пр.Хр.) - в Мала Азия,
Македонската империя (336г. - 323г.пр.Хр.) - в почти целия „Стар“ свят : от Балканския полуостров до Индия и от Средна Азия до Египет,
Първата Монголска империя (1206г. - 1260г.) - в Евро-Азия,
Втората Монголска империя (1360г. - 1405г.) - в Азия,
Турската империя (1299г. - 1920г.) - в Азия, Европа и Африка,
Руската империя (1462г. - 1917г.) - в Евро-Азия,
Японскана империя (660г.пр.Хр. - 1945г.) - в Азия и Океания и
Съветската империя (1917г. - 1991г.) - в Евро-Азия.
Повечето от тези империи са се борили за Световно господство. Никоя от тях не го е постигнала.
Днес на земята има 176 скито-хунорски народности, които са членове на 21 народностни семейства и живеят като коренно население в 71 държави.
Изповядват следните религии : християнство (православие, католицизъм, протестантизъм), ислям (сунитизъм и шиитизъм), будизъм, шинтоизъм и юдаизъм.
Днес скито-хунорските народи са разединени както винаги, но както никога до сега.
И нещо повече, а то е по-важното - те нямат съзнанието, че представляват една единна народнастна общност.
Независимо от това и въпреки това, скито-хунорите представляват народностна общност, която е създала една своеобразна цивилизация - скито-хунорската цивилизация.
Тази цивилизация почива на :
- общия духовен и душевен строеж на скито-хунорските народи,
- пра-старата българска и скито-хунорска философия и мировъззрение - Учението за Върховното Единство, което макар и на пръв поглед - забравено, продължава да шества по света,
- на вярата в единствения, безименен и всемогъщ Бог - Творец, Вседържател и Провидение, на древната българска Небесна Вяра в Него.
Днес скито-хунорската народностна общност и скито-хунорската цивилизация изживяват тежка, всеобща криза. На лице е добре планиран и отлично организиран опит да се промени цивилизационният модел на скито-хунорските народи с крайна цел - тяхното обезличаване и подчиняване на чужди народи и цивилизации. Натискът е страхотен, безпрецедентен, и се води на всички равнища. Тази битка, всъщност, е елемент от извечната борба между доброто и злото. Борбата е за човека, за неговата душа.
Тук му е мястото отново, в най сбита форма, да формулирам скито-хунорската теория за произхода на българския народ :
След последния световен катаклизъм - Всемирния Потоп, се съхранила група хора - носители на най важните знания на предпотопната цивилизация. Това била особена порода хора мъдреци - учители на подивялото човечество. Част от тях се наричали българи - Синове на Светлината.
В самото начало тази група хора представлявали орден от посветени във висшите тайни на вселената, живота и човека. Постепенно този орден създал родове, родовете - орди, а ордите - народност. Българската народност.
Българите живеели, основно, всред две големи народностни групи - пра-хунорите и пра-скитите. Техният духовен строеж бил най-подходящ, за да възприемат небесната вяра в Единия Бог и Учението за Върховното Единство.
Постепенно българската народност станала неразривна част от скито-хунорската народностна общност и двигател и строител на скито-хунорската цивилизация.
Формирането на съвременната българска народност е протичало по един твърде своеобразен начин. Първоначалният малоброен орден започнал да увеличава числеността си чрез бракове главно със скито-хунори. Бавно и незабележимо в този процес били увлечени цели племена и народи. Освен всичко друго, българите придобивали скито-хунорски белези, а скито-хунорите - български. Променяли се езикът, обичаите, битът. Влиянието било взаимно и всепроникващо.
За онагледяване мога да спомена някои характерни примериот по-новата ни история - през последните 2000 години - примери за народи, които, в последно време, са взели участие във формирането на съвременната българска народност. Това са : траки, македонци, келти, славяни, печенеги, кумани, монголи (погрешно наричани татари). В жилите на съвременния български народ тече много „чужда“ кръв. Но определяща е българската кръв. И това ни прави българи.
Разбира се, българският народ, от своя страна, е вземал дейно участие в етногенезиса на редица други народности - преди всичко - на нашите съседи : румънци, сърби, албанци, гърци и турци, а също така на унгарци, молдавци, украинци и руснаци. Основната причина за това е поподането на големи маси българи под чужда власт и последващото им претопяване. Днес поради превратностите на съдбата, съществуват 8 собствено-български народности : българи, македонци, чуваши, татари, башкирци, балкарци, карачаевци и казаци (непризнати за самостоятелна народност). Всички те съставляват съвременната българска свръхнародност (супер-етнос).
Българите, казаците и македонците са причислени към Славянската група от Индо-европейското семейство на народите.
Балкарците, башкирците, карачаевците, татарите, и чувашите са причислени към Тюркската група от Алтайското семейство на народите.
Те изповядват следните религии : православно християнство : българи, казаци, македонци и чуваши
и ислям - сунитизъм : балкарци, башкирци, карачаевци и татари.
Българите живеят като коренно население в 11 държави : България, Македония, Румъния, Молдавия, Сърбия, Албания, Косово, Гърция, Турция, Русия и Украйна.
Българската свръх-народност (супер-етнос) е разединена, нейното разсейване по света продължава. От жизнено важно значение за българите, за цялата българска свръх-народност е да стъпят здраво на краката си, да осъзнаят себе си и да започнат отново да изпълняват предназначението си на земята. Това е от значение за цялото човечество. Битката между доброто и злото се води от началото на времената. За наше щастие ние българите се сражаваме в предните редици на армията на доброто. Затова ни е толкова трудно. Но да не забравяме какво е казал великият Ботев :
„Бог не наказва когото мрази“.
Всеки един от нас трябва да живее с ясното съзнание, че е войн - Син на Светлината.
Всеки един от нас е изправен пред своя собствен избор. Българската кръв ще ни помогне да направим правилен избор. И тогава всеки от нас ще даде на България и Света това, което му повелява собствената му съвест!
Приложение І
Народностите съставляващи скито-хунорската народностна общност в днешно време.
(20 семейства, 176 народности).
І. Индоевропейско семейство - 50 :
1. Славянска група - 15 :
Българи, македонци, руси, украинци, белоруси, поляци, чехи, словаци, лужичани, словенци, хървати, босненци, сърби, черногорци, казаци (непризнати).
2. Лето - литовска група - 2 :
Литовци, латвийци.
3. Романска група - 3 :
Аромъни, (цинцари, куцовласи), румънци, молдавци.
4. Албанска група - 1 :
Албанци.
5. Гръцка група - 2 :
Гърци, каракачани.
6. Иранска група - 26 :
Перси, мазендеранци, гилянци, гамеши, тати, планински евреи, талити, кюрди, лури (вкл. кухгилуйе и мамасани), бахтиари, таджики, ягнобци, припамирски таджики, язгулемци, бартаганци, рушанци, шугнанци, ваханци, ишкашимци, баджуйци, хуфци, саръколци, сангличци, мунджанци, евреи средноазиатски, хазарейци - бербери, джемшиди, таймени, фирускухи, хазарейци - дехизейнат, теймури, афганци (пущуни, патани), фиури (бараки), парачи, белуджи, нуристанци (кафири), осетинци.
7. Арменска група - 1 :
Арменци.
ІІ. Кавказко семейство - 24 :
1. Картвелска група - 3 :
Гузинци, лази, грузински евреи.
2. Адичейско - абхазка група - 5 :
Абхазци, абазини, кабардинци, черкези, адигейци.
3. Нахска група - 4 :
Чеченци, ингуши, баубийци, кисти.
4. Дагестанска група - 12 :
Аварци (вкл. андо-цезските народи), даргинци, лаки, табасарани, лезгини, сегули, рутули, цахури, хиналугци, удини, кризи, будугци.
ІІІ. Баско семейство - 1 :
Баски.
ІV. Хауско семейство - 1 :
Хауса.
V. Канурско семейство - 1 :
Канурци.
VІ. Уралско семейство - 18 :
1. Оринска група - 12 :
Фини, карели, естонци, ливи, ижорци, вепси, саами (лопари, лапландци, лапонци), ками, ками-пермяки, удмурти, мари, мордва.
2. Угърска група - 3 :
Унгарци (маджари), ханти, манси.
3. Самоядска група - 3 :
Ненци, нганасани, селкупи.
VІІ. Алтайско семейство - 55 :
1. Тюркска група - 34 :
Чуваши, татари, башкирци, ногайци, кумики, карачаевци, балкарци, казахи, киргизи, каракалпаци, узбеки, уйгури, юйгу (сара-уйгури), сапари, туркмени, азърбайджанци, шахсевени, афшари (вкл. казълбаши), карапатахи, каджари, кашкайци, тюркски племена на южен и източен Иран (нафар, бахареу, инанлу, теймуртаги, гоудари, караи, хорасани, пичагчи, карагозлу и др.), турци, гагаузи, караими, кримчаки (кримски евреи), алтайци, хакаси (вкл. чулимци), тувинци, тофалари, урянхайци - мончак, хотони, шорци, якути, долгани.
2. Монголска група - 11 :
Халха - монголи (вкл. дариганга, мингати), монголи, ойрати (дурбети, баяти, захчини, ольоти, тургути), дархати, урянхайци, калмуки, буряти, ту (монгори), дунсян, басан, дахури, моголи.
3. Тунгузо-манчжурска група - 10 :
Евенки (вкл. хамнигани), орочони, евени, нанайци (хечже), улчи, ороки, удегейци, орочи, манчжури, сибо.
VІІІ. Кетско семейство - 1 :
Кети.
ІХ. Корейско семейство - 1 :
Корейци.
Х. Японско семейство - 1 :
Японци.
ХІ. Малайско - полинезийско семейство - 6 :
1. Полинезийска група - 6 :
Маори, таитяни, полинезийци от Маркизките острови, полинезийци от остров Рапа-нуи (Възкресение), хавайзи, тонганци.
ХІІ. Айнско семейство - 1 :
Айни.
ХІІІ. Палеоазиатско семейство - 5 :
Чукчи, коряки, ителмени, юкагири, нивхи.
ХІV. Ескимоско - алеутско семейство - 2 :
Ескимоси, алеути.
Индиански народи
ХV. Семейство на-дене - 1 :
Атабаски : навахи, апахи, чайпеваи, кучини и др.
ХVІ. Алгонкино - вакашско семейство - 1 :
Алгонкини : оджибве (чипиева), меномини, шауни, кри, монтане, наскапи, арапахи, шейени, сиксики (черноноги) и др.
ХVІІ. Семейство хока - сиу - 1 :
Сиу : дакоти, ассинибойни, апсароки (врани), оседжи и др.
ХVІІІ. Юто - ацтекско семейство - 3 :
Ацтеки (науа), яки, шошони : юта, команчи и др.
ХІХ. Семейство майа - соке - 1 :
Майа.
ХХ. Семейство кечуа - 1 :
Кечуа.
ХХІ. Семейство Аймора - 1 :
Аймора.
Забележка : Имената на собствено - българските народности са написани с главни букви.
Русе, 2-4.ІІІ.2002г.
Приложение ІІ
Държави и зависими територии, в които живеят съвременните скито-хунорски народи днес.
1. Държави, в които живеят българите като коренно население - 11 :
България, Македония, Румъния, Молдавия, Сърбия, Албания, Косово, Гърция, Турция, Русия, Украйна.
2. Държави и зависими територии, в които живеят скито-хунорските народи като коренно население - 71 :
България, Македония, Румъния, Молдавия, Сърбия, Албания, Косово, Гърция, Турция, Русия, Украйна;
Черна Гора, Босна и Херцеговина, Хърватия, Словения, Кипър;
Полша, Чехия, Словакия, Унгария;
Германия, Франция, Испания;
Литва, Латвия, Естония, Финландия, Швеция, Норвегия;
Грузия, Армения;
Ирак, Сирия, Ливан;
Азърбайджан, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Туркменистан;
Иран, Афганистан, Таджикистан, Пакистан;
Монголия, Китай, Северна Корея, Южна Корея, Япония;
Канада, САЩ;
Мексико, Гватемала, Белиз, Колумбия, Еквадор, Перу, Боливия, Чили, Аржентина;
Нова Зеландия, Френска Полинезия, Нова Каледония, Тонга, Фиджи;
Нигерия, Нигер, Чад, Камерун, Гана, ЦАР, Того.
Русе, 3.І.2009г.